Георги Табаков разяснява структурата на чуждестранните инвестиции в България
(СВОБОДНА ЕВРОПА) - 2001/5/10

Водещ Ясен Бояджиев:
Продължаваме разговора с Георги Табаков, председател на
Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Г-н Табаков, очевидно от данните, които вие изнасяте, от
данните, свързани с брутния вътрешен продукт през миналата
година и от интервюто, което чухме, че сериозният растеж на
брутния вътрешен продукт миналата година има за основа ръста не
само в износа, но и ръста в инвестициите. Очевидно е също така
обаче, че за да се навакса изоставането, ни е нужен и още
по-висок дял на инвестициите, т.е. изпреварващи темпове на
нарастване на инвестициите спрямо темповете на нарастване на
брутния вътрешен продукт. Това са очевидни истини и, както
казва Лъчезар Богданов, човешките желания са неограничени -
колкото повече, толкова по-добре, разбира се.
Ако се върнем към въпроса, с който започнах предаването -
става ли България по-привлекателна за чуждестранните
инвеститори, очевидно най-общият отговор е да, след като цифрите
значително нарастват и в сравнение с предишните години. Кои са
обаче според вас, според вашите наблюдения факторите за тази
по-голяма привлекателност като подобряване на средата за правене
на бизнес в България и кои са и дефицитите все още в тази среда,
онова, което възпрепятства инвеститорите по ваши наблюдения,
общуването ви с тях и т.н.?
Георги Табаков:
Благоприятните фактори, на първо място, са започналите
преговори за членство в ЕС и това не е обща фраза. Това нещо
гарантира на чуждите инвеститори една яснота по отношение на
правилата на играта, тоест икономическите закони все повече се
хармонизират с тези в ЕС. И, второто най-важно нещо - тяхното
прилагане все повече започва да става като прилагането в ЕС.
Водещ:
Тоест това създава една сигурност и предвидимост?
Г.Табаков:
Това създава сигурност и предвидимост в стратегически план,
повечето от големите чужди компании са инвеститори, които не
идват за една-две години в страната, те идват за десетки години.
Второто нещо е това, че България беше прогнозируена и предвидима
във вътрешнополитически план и вътрешноикономически план,
стабилността, която беше въведена с въвеждането на валутния
борд, и това, че валутният борд се оказа една система, която с
течение на времето не беше нарушавана. И третото нещо това е
преструктурирането на икономиката. При една неяснота или при
една държавна собственост, каквато имахме 1996 година,
придоминираща, не можеше да се очаква веднага да започнат да
навлизат огромни капитали. С все по-голямото въвеждане на
отношения между частници в икономиката, а не между държавата и
икономическите субекти, а само на отношения, които са между един
икономически субект и друг икономически субект, където държавата
се отдръпва само за да бъде арбитър, и то в краен случай, се
създават условия, в които частният капитал се чувства много
по-добре.
Ако говорим за други фактори, това са външнополитически
фактори. Първия го казахме за членство в ЕС. Второто, все
повече страни, т.е. все повече компании от западните страни, от
развития свят виждат, че България ще стане член на НАТО. И това
за тях е една допълнителна гаранция и за техните инвестиции.
Инвестициите бягат от страни, които са политически нестабилни.
Това е първото условие, при което чуждите капитали влизат.
Разбира се, не трябва да се забравя, че беше предприета една
много сериозна стъпка от страна на правителството по премахване
на една голяма част от т.нар. административни бариери. Това са
режими на лицензиране, на регистрация. Искам да подчертая -
утежнен режим на регистриране и регистрация, ненужният режим на
лицензиране и регистрация беше отменен. Не трябва обаче да си
правим илюзия, че всичките подобни режими ще бъдат отменени.
Това не е възможно, тъй като България така или иначе трябва да
хармонизира своята нормативна база с тази на ЕС. И веднага
отивам към въпроса за това кое пречи.
Водещ:
Кое още пречи?
Г.Табаков:
Първото нещо, което казва всяка една чужда фирма, е "отново
и пак законите", тоест те казват: Вие сте гласували прекрасни
закони, те наистина са... в огромната си част вашето
законодателство е хармонизирано с това на ЕС, и то за много
кратко време, и точно това кратко време направи така, че
една част от българската администрация не е способна да прилага
законите. И другото, което е, винаги се стига до съдебната
система. Една от големите болежки, така да се каже, на чуждите
компании, е съдебната система. Защото тя не работи по начин, по
който работи в страните от ЕС, когато се касае за отношението
между икономическите субекти.
Водещ:
Какво е вашето мнение, вашето лично мнение, имам предвид и
впечатленията ви пак от тези срещи с инвеститорите? Трябва ли
някакви специални привилегии да им бъдат осигурявани, имам
предвид на чуждестранните инвеститори, по отношение, да кажем,
на данъчната среда или онова, което би я направило по-... или
просто трябва условията да бъдат равни за всички инвеститори.
Тук ще вметна, че неотдавна се появи информация за готвени
облекчения специално за чуждестранните инвеститори по отношение
на ДДС, имам предвид намаляване прага за регистрация именно при
инвестициите на зелено, или съкращаване на срока за
възстановяване на данъчния кредит. Доколко има нещо вярно в
това и по принцип по отношение на данъчната система и
чуждестранните инвеститори?
Г.Табаков:
Това са две неща, които са залегнали в програмата на ОДС за
следващия мандат, и те ще бъдат изпълнени след победата на
изборите на ОДС. Това обаче не са напълно данъчни стойности или
преференции в смисъла в който се разбират. Аз самият бих се
предпазил от даване на данъчни преференции на чуждите
инвеститори само и само за тях и също така изживяхме един
период, в който и най-малката оставена вратичка позволяваше
всички да минат през нея и да я използват, и според мен
политиката, която беше предприета, е правилната. Тоест да се
сваля данъчното бреме от абсолютно всички фирми. Сами виждате,
че повечето инвестиции се правят от чуждите инвеститори, а не от
българските компании. Защо тогава да дискриминираме българските
компании, като ги поставяме в по-лошо положение, отколкото
чуждите компании? Напротив, нужно е снижаване на данъците за
всички, разширяване на данъчната услуга и точно това се прави в
момента. Откъде се тръгна? Тръгна се от над 35 процента данък
общ доход, за да се стигне досега до ефективен данък общ доход
някъде... данък върху печалбата на фирмите от парядъка на около
22 процента. Тоест 15-те процента данък върху печалбата и 10
процента данък за общините. В сравнение с много не само от
нашите съседки, а Централна и Източна Европа това са
изключително ниски нива на корпоративни данъци.

Водещ:
Да, имаме още двама слушатели на телефона. Г-н Васев е
най-напред. Г-н Васев, чувате ли ни? Г-н Васев, слушаме ви.
Васев:
Добър ден. Вижте какво, аз наблюдавам дейността на тази
агенция от времето, когато се създаде, когато г-жа Бобева с
Карабашев, след това с Гечев обиколи с тридесетина папки да им
предлага нашите обекти, което предизвика всеобщо учудване у
чуждите инвеститори, защото това въобще не е практика. Но на
мен ми се струва, че тази агенция непрекъснато се занимава с
това статистически да отчита крайните резултати от сделките.
Това няма отношение, първо, към сделки, които са крещящо
неприемливи и които се провалят, като "Балкан" и като тази,
която сега се провали за Горна Арда, и второ, тя в своята
дейност не се занимава със законните положения, които възпират
чуждите инвеститори. Аз не съм съгласен, че имаме прекрасни
закони. Имаме ги, но началният закон това е законът за сделките
с обществените средства, за прозрачността, за избора на
кандидати и т.н. Не може да имаме чужди инвеститори, г-н
Табаков, след като една огромна фирма язовирджийска, строителна
и каскади... се обадих и те ми казват в НЕК, обърнете се към
Джейлан. Кога, викам, да се обърнем, къде е той? Ами там се
вършат действия, които противоречат с всички закони. И накрая
искам да ви кажа: Ако искате да сте по-полезен, а не да
отчитате само, ами вижте тези "Коалиция 2000", тази, да кажем,
"Прозрачност без граници", които се финансират всичките от
американски компании, и вижте състоянието на закона за
обществените поръчки, който онзи ден е публикуван в Интернет.
Ами вземете отношение по тях. Затова не идват хора, г-н
Табаков. Недейте да говорите, че идват хора. Това, че са дошли
някои, това е случайно и това е успех. Обаче ние можем да имаме
много по-голям успех, ако си вършим добре работите.
Водещ:
Благодаря ви, благодаря на г-н Васев. Нека да чуем г-н
Арсов и да отговорим... слушаме ви, г-н Арсов.
Арсов:
Обаждам се във връзка с интервюто, което взехте с един
експерт финансов, който каза, че нашите банки имат излишни пари
като ги влагат в чужбина, ако правилно съм разбрал. Ние как
можем да очакваме, че чужди капитали ще се инвестират в
България, след като ние ги инвестираме в чужбина. Това
означава, че законовата база въобще не е подходяща и тук
господинът от агенцията не знам на какво основание казва, че ние
имаме добри закони, добри условия. Щом нашите капитали се
инвестират в чужбина, не бихме могли да очакваме, че чужди ще
дойдат тук. Ето това противоречие трябва... правилно ли съм го
разбрал, нека да каже господинът.
Водещ:
Той ще ви каже след малко. Благодаря ви. И така?
Г.Табаков:
Така е. Значи, трудно българските банки отпускат все още
кредити и това е един от проблемите на българската икономика,
особено на българските малки и средни предприятия. Обаче
чуждите инвеститори не идват да работят с парите на българските
банки - нещо, за което, нещо, което ние по принцип трябва да
приветстваме. Ако става, то става но в много малки размери.
Обикновено чуждите инвеститори идват с кредити и кредитни линии
от чужди банки, успяват да ги вложат по достатъчно печеливш
начин в страната. Иначе те не биха идвали. Относно първия
въпрос, който беше зададен. Агенцията не се занимава само със
статистическо отчитане на данните, това е едно от, не бих казал
странично, но от второстепенните неща, с които се занимава
агенцията. Това обаче, с което се занимаваме, е да подпомагаме
инвеститорите на зелено най-вече, да намираме терени за тях, да
намираме за тях частни компании и добри партньори в България,
най-вече частници, а със сделките, които са в областта на
приватизацията, има други агенции, други т.нар. органи по член
3 от закона за приватизацията, с които се занимават. Много
често в практиката на агенцията се случва да подпомагаме за
отстраняване на един или друг проблем, който е възникнал в
следприватизационния контрол. Аз съм готов да поговоря с
господина, каня го да дойде в агенцията и мога да го запозная
най-подробно с всичко това, което правим. Не трябва да се
забравя и дейността на агенцията в рамките на т.нар. групи за
институционална подкрепа, където в момента има 9 проекта, където
имаме успешни проекти... там беше и проектът за "Горна Арда".
Но тук бързам да кажа, че не е вината в българската страна.
Джейлан се оказа инвеститорът, който не можа да изпълни своите
задължения.
Водещ:
Кажете малко повече по тази, именно по тази форма на
инвестиционална подкрепа за проекти на чуждестранни инвеститори?
Тя впрочем е предвидена в закона за чуждестранните инвестиции и
създаването на такива междуведомствени групи за институционална
подкрепа. Кажете малко повече и по-конкретни неща за това как
действа тя, какъв е ефектът от нея, дава ли резултати?
Г.Табаков:
Действа по следния начин. За чуждите инвеститори се
събират групи от чиновници от различните министерства, които
имат отношение, пряко отношение към изпълнението на един или
друг инвестиционен проект. На практика имахме група за подкрепа
на инвестиционния проект на "Метро", голямата верига от
магазини, която беше разкрита, който беше първият успешен
инвестиционен проект, направен по схемата на подобни групи.
Тази група беше закрита, беше отчетена нейната добра реализация.
Оттук нататък "Метро" вече реализират своите инвестиционни
планове без подкрепата на подобна група, защото не се нуждаят
вече от подобна подкрепа. Съществуват групи за подкрепа на
няколко инвестиционни проекта в енергетиката - един проект в
телекомуникациите, един проект във фармацефтичната промишленост,
два проекта в областта на дървопреработването и един проект в
транспорта и това е проектът за нов терминал в пристанище Варна.
Всеки може да отиде в пристанище Варна и да види, че терминалът
вече се строи.
Това, което позволява да се прави в тези групи, са... (не
се разбера - бел.ред.)... от мерките за по-голяма прозначност
на подобни проекти. От едната страна на масата, въпреки че тя е
кръгла, заставаме ние като администрация, групата за
институционална подкрепа, от другата страна са чуждите
инвеститори. През определен период от време се събираме.
Когато има наболели проблеми, се събираме на момента и чуждият
инвеститор излага пред 10-15 човека своите проблеми, което дава
възможност за много добра прозрачност. От страна на
администрацията се поемат конкретни ангажименти на място пред
тези 10-15 човека.
Водещ:
В рамките на закона да бъдат обсъдени... и премахнати
съществуващите пречки...
Г.Табаков:
Агенцията обяснява на чуждия инвеститор какво още ни
липсва, защото, сега, значи, ние винаги, българите, приемаме
априори, че ние винаги сме грешната страна. Това не е така.
Има някой път и неизправности от страна на инвеститорите. Това
нещо се обяснява и след като изтече законовият срок, проблемът е
решен.

Водещ:
Разбирам ви. Добре. Какво е впечатлението ви, очакването
ви, може би вече имате впечатление как се отразява ситуацията,
новата ситуацията в нашия район след възникналата и набираща за
съжаление в негативна посока криза в Македония върху интереса на
инвеститорите и отношението им към България като място за
инвестиране?
Г.Табаков:
Значи, ние имахме веднъж опит с кризата в Косово дотолкова,
доколкото една част от чуждите компании, които смятаха да
инвестират в България, имаха някакви инвестиционни планове,
разсрочиха своите инвестиции и направиха така плановете, че
вместо да инвестират съответната сума пари за три години, те ги
разсрочиха да ги инвестират за четири или за пет години, но не
престанаха... Те не престанаха да инвестират и по време на
бурята, но по-малко инвестираха по време на бурята. Имахме
притеснения, че по подобен начин може да повлияе македонската
криза. За щастие обаче в агенцията подобни индикации до момента
няма. България ясно се възприема от страните извън Югоизточна
Европа като най-стабилната страна в региона. Даже има отлив на
инвестиции от Турция заради нестабилната финансова обстановка
там, малки и средни инвеститори турски, включително и чужди
инвеститори, които са в Турция, търсят начин, търсят информация
за това по какъв начин да пренесат част от тяхното производство
в България, която безспорно за момента поне е една страна с
много по-стабилна макроикономическа рамка, отколкото турската,
колкото и странно това да звучи на непрофесионалистите.
Водещ:
Кажете в края на предаването, като се връщаме отново към
нашия район и отношението на България към България като място за
инвестиране, кажете ни нещо повече за това недоразумение или не
знам как точно да го нарека около Пакта за стабилност в
Югоизточна Европа, в което и вашата институция, вашето, вие
лично по някакъв начин бяхте въвлечен. Става дума за интервюто
на координатора на пакта за стабилност Бодо Хомбах за "Дойче
веле", в което той между другото каза, че България се оттегля от
инвестиционната инициатива в рамките на пакта. Вярно ли е това?
Вие сте най-вътре, може да се каже, по въпроса и понеже сте и
координатор за България на тази инвестиционна харта на пакта за
стабилност...
Г.Табаков:
Аз смятам, че наистина става дума за някакво недоразумение,
тъй като България е най-активната страна в рамките на
инвестиционната харта. Огромната част от проектите, които бяха
инициирани в началото на 2000 година и които бяха започнати към
средата на 2000 година, са инициирани в България и се
осъществяват от България. Завършихме част от проектите до края
на 2000 година. Това бяха краткосрочни проекти като издаване
на различни рекламни материали за региона като цяло,
икономическия форум за Югоизточна Европа, който проведохме и
който на практика България един вид дари на региона...
Водещ:
Твърде вероятно да го направи и догодина...
Г.Табаков:
Има вероятност и тази година да го направим заедно с
Атлантическата конференция, която е една инициатива холандското
правителство, съвместно с тях го правим. Отново ще издаваме
материали, които са за целия регион, подготвяме един значителен
за страната проект и за региона проект, който е в областта на
информационните технологии - именно създаване на интернет-портал
за Югоизточна Европа в областта на инвестициите и икономиката,
което е пак инициатива на България. Самият аз съм поканен на 23
в Тирана по време на срещата на втора работна маса в пакта за
стабилност да представя от името на региона пред втора работна
маса кои са проектите по инвестиционната харта. Така че тук
наистина има някакво недоразумение. България е най-активната
страна в рамките на инвестиционната харта. Помагаме на
останалите страни от региона да създадат свои агенции за
насърчаване на инвестициите по модела, който имаме в България.
Приемаме делегации от Македония, съвсем наскоро обменихме
информация с наши колеги от Сърбия, опитваме се да помагаме на
всички от региона, защото, колкото е по-добър инвестиционният
климат в региона, толкова е по-добре за България. Защото тя е
най-напред и тя най-много може да капитализира от това свое
положение.
Водещ:
Всъщност тази инвестиционна харта и тази инвестиционна
инициатива имат точна тази цел, доколкото ми е известно, да
работи за подобряване на инвестиционния климат в целия район
с... да разработва мерки за това.
Г.Табаков:
Точно така, да се видят кои са най-добрите практики в
региона и тези най-добри практики да бъдат приложени от другите
страни. Да се види кой най-много, да кажем, и кой най-добре
преговаря по различни споразумения за насърчаване на
инвестициите със съседни държави. Оказа се, че България има
подписани най-много такива споразумения с всички страни от
региона. И наши експерти започнаха да дават съвети, да
обясняват как се... как се водят подобни преговори, какво в
подобни преговори е важно, как да се защити националният
интереси и как да се защити интересът на другата страна.
Водещ:
В последните 2-3 минути на предаването, вие тук, в
студиото, дойдохте направо от Пловдив, от пловдивския панаир,
който започна вчера, който се откри вчера. От гледна точна на
темата на това предаване кое е онова, което най ви впечатлява от
това издание на панаира?
Г.Табаков:
Много е добра съпътстващата програма, от една страна, от
друга страна се наблюдава нещо, което е свързано с
концентрацията на капитала, да го нарека, тъй като все повече
чужди фирми започват да имат представителства в България и се
получава така, че български фирми пък стават представители на
все повече чужди фирми. Поради тази причина може на някого да
се стори, че е намаляло участието в панаира, но то всъщност не е
така. Има много повече експонати, отколкото предишни години.
Това, което прави впечатление за новите компании, е, че
обикновено те след едно-две издания на Пловдивския панаир стават
чужди инвеститори в страната. Така че това е също едно от
средствата на България, Пловдивският панаир, за привличане на
чужди инвеститори. Аз направих една справка в агенцията, оказа
се, че една огромна част от компаниите, които в момента са в
България с реални инвестиции, преди време са били участници в
Пловдивския панаир. Той е огледалото на българската икономика и
е нормално, преди да тръгнеш да правиш дори търговия с една
страна, първо да дойдеш да посетиш нейния панаир, след това
евентуално да изложиш своите продукти на следващата година на
този панаир, след няколко успешни търговски сделки да си
помислиш - не мога ли да отворя предприятие в България.
Водещ:
Добре, дано да се случи така и този път. Така завършваме
разговора в "Студио България" днес с г-н Георги Табаков,
председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции.



Go back BG Online