Георги ПРОХАСКИ: Чакам НЕК и Булгаргаз на борсата
(ДЕМОКРАЦИЯ) - 2000/5/2
- Г-н Прохаски, тъкмо авторитетни кредитни агенции като Стандард енд Пуур и Муудис обявиха намерение да повишат рейтинга на България, и гръмна компроматната война. .. - Не мисля, че няколко интервюта или касети могат да впечатлят експертите от тези агенции. Те се интересуват от числа и следят икономическите индикатори. Такива престрелки не могат да имат сериозно въздействие. Притеснявам се обаче, че ако те продължат, ще се върнем в общия балкански кюп, ще ни оприличат на някои съседни страни, от които напоследък се отдалечихме и отличихме. Това със сигурност няма да е от интерес за развитието на икономиката ни и привличането на чужди инвестиции. ? Тревожи ли ви равнището на корупцията? ? Ако говорим за реалното състояние на корупцията,данните, с които разполага и нашият център, показват, че България не е в по-лоша позиция, отколкото повечето източноевропейски страни. Последните изследвания, които ?Коалиция 2000? (ЦИР е неин член) скоро ще огласи, показват макар и бавна, но положителна тенденция на намаляване на податливостта на населението към корупция и намаляване на натиска от администрацията към гражданите за получаване на допълнителни, нерегламентирани плащания за определени услуги. Индексът се мери на всеки три месеца чрез анкети. Последните данни в момента се обработват. Може да се каже, че в някаква степен общественият дебат по този въпрос, засиленият обществен интерес има и положителен ефект ? доколкото засилват обществената нетърпимост и намаляват податливостта на хората, които са по-склонни на подобни действия. И в крайна сметка се постига един положителен ефект. Разбира се, говоря за цивилизован дебат, когато има мярка. Иначе смятам, че е непростимо нормалната дискусия да се изражда в нечистоплътна компроматна война, която служи за разчистване на лични сметки или на политически терени. ? Как оценявате икономиката на България в момента? ? Искам да се разгранича от някои твърде тенденциозни анализи, появили се напоследък. Няма основания за безпокойство. Нещата следват логиката на реформата, а тя е известна - България бе принудена през последните три години да извърши драстични промени, много закъснели и затова изключително болезнени.За да наваксаме пропуснатото, наложи се да реформираме едновременно всички сфери на икономическия и на социалния живот. Това е правилната посока и в крайна сметка вече започва да се усеща положителният ефект. За съжаление още го няма във всекидневното усещане на хората. ? Къде се усеща положителният ефект? ? Първо, в засиления интерес от чужди инвеститори ? още от средата на миналата година. Размерът на инвестициите отвън нарасна въпреки негативните последици от събитията в Косово. Нарасна вносът на инвестиционни стоки ? с около 40%. Това означава, че в България е започнал процес на преоборудване и модернизиране на предприятията. Всъщност това е и една от причините и през 2000 година да очакваме отрицателно салдо в търговията. - Което е лош показател... -Което е съвсем нормално за българските условия. И смятам, че през 2000 г. вносът на инвестиционни стоки ще нарасне. Това е показател, че преструктурирането на икономиката върви и че растат чуждестранните инвестиции, които се насочват именно към модерно оборудване. Важното е през следващите няколко години паралелно с нарастването на вноса да расте и износът. - Но той намалява и като стойности, и като обеми, влошава се и като структура? - Не съм съвсем съгласен. Структурата на износа силно се влияе от ценови фактори. Миналата година спадът се дължеше най-вече на понижение на цените на някои основни за нашия експорт стоки. Обратно, в началото на тази година има рязко увеличаване на износа - с 20 %. И щеше да е чудесно, ако бе нарастване на физическия обем. Но за съжаление е увеличаване главно на стойностния обем - поради повишаване на цените на нефтопродуктите, на металите, които най-много натежават в нашата експортна листа. От друга страна, има сериозен физически ръст в леката промишленост - обувки, текстил, мебели. Това е много добре, въпреки че са стоки с ниска добавена стойност. Но няма как България да прескача етапите на своето индустриално развитие. В новите условия първо трябва да пробием с такива изделия на западноевропейския пазар и постепенно да навлизаме и със стоките с по-висока степен на преработка. А този експорт на изделия на леката промишленост е насочен главно към станите от Западна Европа. През тази и следващата година ще се възстанови и износът на някои продукти с по-висока степен на преработка, които временно са излезли от експортната ни листа ? главно поради западане на предприятия, които бяха в процес на приватизация и които вече стават по-конкурентни с новите си, по-заинтересовани собственици. Ето това е ефектът на преструктурирането в резултат на приватизацията. Миналата година по много показатели бе критична за развитие на икономиката. С влизането си в ЦЕФТА и създаването на свободната зона за търговия с Труция България всъщност се изложи на изключително силна конкуренция. Това е в някаква степен шокова терапия, но не съм съгласен с критиките, че този сблъсък забавял преструктурирането. Напротив, той го стимулира. За съжаление е доста болезнен преход, с цената на доста висока безработица. И ако има наистина ключов проблем, в който трябва да бъдат съсредоточени усилията, това е именно безработицата. - Заедно с ниските доходи? - Не, именно безработицата е проблем № 1. В реалните доходи дори има слаб ръст ? той е над 4% за една година, а само през първите месеци на 2000 има повишение с още около 1,5 %. Но поради увеличаването на безработицата средният доход на домакинствата пада. Защото при сравнително ниското равнище на заплатите и пенсиите в България един безработен в семейството вече означава бедност. Оттам идва общото усещане за нисък жизнен стандарт. Високата безработица е неизбежна част от реформата. В същото време има праг на поносимост, който не бива да се прекрачва. Сега е моментът да се предприемат всички възможни действия за насърчаване на икономическата активност, на инвестициите, на кредитирането, на разкриването на работни места, за активизиране на инфраструктурни и други проекти, които поемат много работна ръка. ? И преди всичко намаляване на данъците? - Намаляването на данъците не е панацея. Трябва много внимателно да се прецени, първо, кои ставки да се понижат, второ, върху каква основа да се извършва облагането, и трето, какъв ще е икономическият ефект от намаляването на данъка. При корпоративното облагане много е важна базата. Самата данъчна ставка у нас не е по-висока, отколкото в повечето европейски страни, където обаче има сериозни възможности за намаляване на облагането чрез признаване на отделни инвестиционни разходи. Аз изцяло подкрепям искането за ускорена амортизация на компютърната техника, както и инвестициите в софтуер, в модерни машини и съоръжения да се признават за разход. Всичко това е въпрос на детайлна преценка и в следващите месеци експертите на правителствено и неправителствено равнище трябва да се съсредоточат върху този анализ и диалог и да помогнат за вземането на най-добрите решения. Иначе има опасност да пострадат сериозно приходите в бюджета, а в същото време промените да не изиграят достатъчно стимулираща роля. В ДДС, който е опора на държавния бюджет, не трябва да се правят промени с изключение на една грешка, която бе допусната при първоначалното приемане на закона. Имам предвид облагането на приходите от международния туризъм в България. На конференция във Варна чух скандално обяснение на представител на данъчната администрация. По неговата логика приходите от международния туризъм трябва да се третират като внос, защото влизали хора, и затова трябвало да се облагат с ДДС, а екскурзиите на българите в чужбина били износ и тези сделки не трябвало да се облагат. Това е такава некомпетентност, че аз все пак се надявам началниците на този ?специалист? по ДДС бързо да направят необходимото. Естествено приходите от международния туризъм са чист износ и ние трябва да го стимулираме, както правят и в другите страни. И по никакъв начин не трябва да стимулираме чрез освобождаване от ДДС българските туристи, които пътуват зад граница и харчат валутата си в курорти в чужбина. При посещението на президента Стоянов в Германия това беше един от най-често задаваните му въпроси. Ето това недомислие в закона несъмнено трябва да се поправи, за да не влезе в сила от 1 януари догодина, както е прието. Иначе със сигурност ще навреди на международния туризъм, който е един от много перспективните отрасли в икономиката ни. - Реалният бизнес продължава да се оплаква от кредитен глад. Докога българските банки ще се държат като лихвари? -Наистина кредитите в България са все още едва 39 на сто спрямо депозитите, нормалното съотношение е 60 %. Възвръщаемостта на собствения капитал у нас е много ниска - около 5 %, докато в другите страни е средно около 16 %. Това означава, че нашите банки не са достатъчно ефективни. И няма как да бъдат ? точно защото не кредитират реалния бизнес. А поддържат много високи маржове и ако бяха вкарали повече средства в кредити, щяха да имат и по-голяма възвръщаемост. Те обаче инвестират в нискорискови, но и нискодоходни ценни книжа и депозити. Все пак вече има известно разграничение, като най-големите български банки рязко се отличават от общото състояние. По последни данни средно 64% от кредитите са за частния бизнес.Но в портфейлите на големите банки едва 34 % са заеми за частния бизнес. Те насочват средства си основно в държавни ценни книжа и в депозити в чуждестранни банки. - А кои банки са по-щедри кредитори? - Най-активни в кредитирането на бизнеса са банки от групата на средноголемите -Биохим-, Пощенска?, ?Хеброс?, ?Експрес?, BNP Дрезднер банк. Подобно е положението и с по-малките банки като ЦКБ, ПИБ, ?Общинска?, БРИБ, ?Росексим?. А от най-големите искам специално да отлича ДСК, която чрез ефективната си политика на кредитиране на гражданите фактически подпомага най-малкия бизнес. 44 % в нейния портфейл са кредити за гражданите при среден процент 20 % общо за всички банки в страната. По тази линия и с облекченията, които предоставя, ДСК напоследък частично запълва нишата за най-малките кредити, необходими за бизнеса, които хората обикновено взимат като лични кредити. - България май няма да стане скоро силиконова долина. Законът за високотехнологичните паркове трудно си пробива път? - Да, той претърпя доста промени. Отпадна, неоснователно според мен, създаването на специален държавен фонд за подкрепа на високотехнологичните паркове и други инфраструктурни проекти. Такива фондове има във всички страни, те са основна форма на провеждане на държавната политика. Рано или късно и България ще го направи. Ако този текст бе влязъл в закона, можеше с минимални бюджетни ресурси и основно с привличане на международни средства този фонд да се направи, за да може да се осигури финансиране на изследвания, за инфраструктурата на тези паркове. Защото как те ще привлекат компании, ако няма финансиране от самото им създаване, което да подобри тяхната инфраструктура? От друга страна, имаше опасения за излишно администриране чрез закона и затова с последните промени се дадоха по-големи права на браншовите организации. - Не може ли да мине и без закон хай-тек бизнесът, след като повечето преференции отпаднаха? - Все пак законът ще е ясен знак, че създаването на тези паркове се утвърждава като дългосрочна държавна политика. Важен е и защото ще уреди използването на държавно имущество ? сгради, терени, лаборатории, институти, и ще стимулира държавната администрация да работи ативно с научните среди по създаването на тези паркове. Предвижда се всяка година да се приема програма с конкретни мерки за стимулиране на високорентабилните високотехнологични фирми, включително и данъчни облекчения. И най-важното ? вместо корпоративно подоходно облагане за тези компании е предвидено да плащат еднократен данък върху приходите в размер на 1,5%. Това, приравнено към подоходния данък, означава много сериозно намаляване на облагането на печалбата. - Има ли в България прототипи на хай-тек парковете? - Да, например групата фирми около Института по микроелектроника, които имат съвместни дейности и работят на обща територия в района на Седми километър в София. Има подобни образувания около техническите университети, макар и в съвсем зачатъчен вид. Те очевидно ще бъдат основата на първите хай-тек паркове. Най-важното за един хай-тек парк е да разполага с академична структура с натрупани знания и опит, с научен потенциал и база. Факт е, че самият бизнес иска този закон. При нас в центъра непрекъснато се обаждат хора ? наскоро идваха от община Габрово, те вече имат проект и чакат само законовия регламент. В Пловдив всички висши учебния заведения са се обединили в консорциум заедно с предприятия и чакат закона. В този смисъл законът ще отприщи и насочи една инициатива и ще стимулира държавната администрация да я подкрепи и развива нататък. - Но само един закон не стига. Фондовата борса отдавна си има закон, но се развива бавно. Защо? - Първо, капиталовият пазар по принцип следва в развитието си реалната икономика. И докато няма приватизирани големи компании, които да използват фондовата борса като нормално средство за финансиране на дейността си, които да разширяват своите операции чрез емитиране на акции, чрез привличане на нов ресурс, наивно е да очакваме бурно развитие. От друга страна обаче, държавата можеше да бъде по-активна, вместо да чака естествения ход. В стратегията на правителството много ясно бяха очертани стъпките, които могат да бъдат предприети. За съжаление все други приоритети изместваха капиталовия пазар и той не получи най-важното, от което имаше нужда ? качествени ценни книжа. Иначе инфраструктурата е налице, напоследък се засилва търсенето, доколкото вече има институционални инвеститори като пенсионните фондове и застрахователните дружества. Този процес ще се развива и може би вече към края на годината и началото на следващата година търсенето на ценни книжа от тези институционални инвеститори ще стане много силно. ? Чии акции искате да видите на борсата? ? Безспорно на най-големите компании, които са типични публични дружества: БТК, НЕК и производните є, ?Булгаргаз?, БМФ, големите холдингови дружества. ? Акции на ОТЕ се търгуват на Атинската фондова борса, защо БТК не излезе на Софийската? ? Това можеше да бъде една от формите на приватизация на БТК. За мое съжаление бе предпочетена друга схема. И виждате с какви трудности се сблъсква тя. Но искам да подчертая, че веднъж избрана, тази схема трябва да бъде доведена докрай. А вече в битието си на частна компания предполагам, че БТК рано или късно ще излезе на този пазар. Мисля, че това ще стане след няколко години. ? Как приемате искането на ДПС за мораториум върху приватизацията на БТК и другите големи сделки? Икономически е напълно неоправдано. България не бива да го допуска в никакъв случай ? би се приело като знак за забавяне на структурната реформа. Вече сме извървели най-стръмната част от пътя, плодовете започват да се виждат ? най-малкото във високото доверие към България отвън, което ще се материализира в инвестиции и растеж. Всяка сериозна стъпка, която може да се тълкува като разколебаване, е неоправдана и вредна. Така или иначе, големите приватизационни сделки ? особено в инфраструктурата, са сложни и отнемат много време. Няма причина да позволяваме да се бавят сделките, които така или иначе с огромни усилия бяха доведени до финал. Особено за БТК всяко протакане ще бъде грешка.#

Go back BG Online