Ще закърпи ли съдът пробойната в престъпната верига
(ДЕМОКРАЦИЯ) - 1999/8/6
Според последното изследване на агенция "Витоша рисърч" и "Коалиция 2000" обществото поставя полицейската институция на четвърто място по корумпираност след неизменния лидер митниците, следвани по петите от съдебната система и Агенцията по приватизация. Но служителите на ведомството заемат второто място според мнението на хората като вземащи най-много. Случаят със залавянето на шефа на столичната Икономическа полиция Михаил Димитров с аванс от 75 хил. долара при поискан откуп от 150 хиляди показва, че обществото доста точно е напипало пролуките на възможностите за незаконно забогатяване. Лекарите и университетските кадри също са в челната десетка, но заловените техни представители с белязани банкноти са далеч по-скромни в размера на далаверата. Едва ли това се дължи на по-висока моралност, а на реалистична оценка за възможностите на клиентелата. Размерът на подкупа, поискан от г-н Михайлов, вероятно е стреснал мнозинството българи, според които месечен доход от 350-400 лв. (200 долара) се смята за доста приличен, както показват социологически допитвания. Тези хора фактически са плащали и издръжката на хора като г-н Михайлов и подобните нему. Затова корупцията е смятана за едно от най-деморализиращите явления във всяко общество. Единственият лек е престъпността с "бели якички" не само да стига до съдебната зала, но и да получава съответстваща според размера на пораженията присъда. Залавянето на толкова голям шеф е може би първият случай в българската практика ведомство да признае публично, че едно от най-важните му звена е било оглавявано от яко корумпиран служител. Остава и съдът да е адекватен със съответно наказание. Много е вероятно тогава съдебната система да слезе малко по-надолу в класацията на общественото мнение от дълго заеманото призово второ място по корупция. Назидателната присъда на бившия пръв варненски приватизатор Иван Чолаков от 18 години затвор за подкуп от 10 000 марки поражда някои въпроси. Кой знае защо именно в неговия случай бе измъкнат и изтупан от прахта чл. 302 а от НК , според който над 5000 марки подкупът е "в особено големи размери, представляващ особено тежък случай" и се наказва от 10 до 30 години решетки. Хубаво, но какво ли би трябвало да получи тогава като присъда висшият полицай. А е ясно като бял ден какво ще си рекат хората, ако г-н Михайлов излезе от предварителния арест срещу по-голяма или недотам голяма гаранция. Какво трябва да получат лица като Цецка Петрова, източили цяла една банка, и десетките нейни колеги и колежки от близкото минало. Естествено, размерът на сумата е важен, но много по-тревожно е онова, което се съдържа в определяне на услугата, срещу която са броени тези 75 хил. долара на полицейския началник. Според рекетирания бизнесмен шефът на Икономическа полиция се задължавал "да му гарантира спокойно развитие на бизнеса". Така поне бе съобщено на пресата. Не е трудно да се предположи, че става дума за доста солиден бизнес, който може да си купи най-доброто - специалисти, охранители и всичко необходимо за просперитета. Единственото, което може да му попречи, е или конкуренцията, или опасността от сблъсък със закона. За да се пребори със затормозяващите развитието фактори, предприемачът ще трябва да си набави още едно нещо, но много ценно - информация. Но тя не се търкаля по сергиите, а се съхранява в сейфовете на специализираните звена за озаптяване на престъпната икономика. Че тъкмо това, а не просто сумата е "особено тежък случай", е вън от съмнение. Защото статистиките показват, че ежегодно икономическите престъпления изяждат от обществото десетки милиони нови левове. Впечатляваща, като сумите на откупа, е и арогантността на облечените с власт и доверие държавни служители. Макар и в друга категория, но симптоматично като поведение е нощното изпълнение на шефа на дирекция "Следствени арести" Огнян Симеонов, заявил невъзмутимо пред фотоапаратите на журналисти, че още на другия ден актът за нарушението му ще бъде потулен, а ченгетата уволнени. Въпреки заплахите на важната персона обаче ченгетата не са припаднали от страх и са си свършили работата. По всичко личи, надали щяха да са толкова уверени, ако "треньорът" им, сиреч министърът, не бе достатъчно силен, за да им вдъхва самочувствие. Същият не си спести неудобството, като се опита да "накаже" подчинения си Михаил Димитров чрез преместване на друга работа или дисциплинарно уволнение "за неизпълнение на възложени задачи". Нали и антимафиотите са му подчинени, та случаят преспокойно и по стар обичай можеше да си остане за вътрешна употреба. В случаи като този обществото наистина нямаше как да разбере. Но въпреки редовните служебни рокади по неизвестни причини, то някак си научаваше отнякъде, че корупцията и сега не е рядка птица в покоите на властта. Приемаше я като част от играта на властта и с примирение участваше в нея. 50 % от българите я приемаха като обществена норма според социолозите. И понеже вярваше в нейната мощ и неизтребимост, я поощряваше, давайки според случая своята лепта за процъфтяването й. Дали все пак не е редно да се помисли и за даващите рушвети? Защото на практика те са съучастници в процеса, макар и по неволя. Но си заслужава да споделят малко от несгодите на своите попечители. Това със сигурност няма да унищожи корупцията, но поне ще постави по пътя й още едно препятствие.

Go back BG Online