Медии и неправителствени организации заедно срещу корупцията
(ДЕМОКРАЦИЯ) - 2000/5/8
Журналисти от централни всекидневници, представители на антикорупционни
граждански организации и представители на съдебната власт умуваха заедно в НДК през
уикенда как да стане по-ефективна борбата с корупцията с помощта на медиите.
Организатори на срещата бяха асоциация "Прозрачност без граници", фондация "АКСЕС" от
"Коалиция 2000", Центърът за независима журналистика, програма "ПроМедия" на
Американската агенция за международно развитие. Специалното участие на прокурора от
прокуратурата в Милано Паоло Йелло провокира дискусията за примера на Италия и може
ли той да успее в България. На работна вечеря в столичния ресторант "Олимп" (избрахме
мястото не за да създаваме анекдоти, а защото е приличен и приятен ресторант, вметна в
скоби доц. Весела Табакова) дискутиращите се договориха да предложат във вторник
конкретни идеи как разследващата журналистика да става основа за легитимни
разследвания или да подпомага компетентните институции в тази им дейност. Едно от
предложенията, които се родиха в събота, е да се създаде група от представители на
неправителствените организации, която да подпомага разследващите журналисти, да
съдейства техните сигнали да стигнат до прокуратурата и да проследява по-нататъшната
им съдба (доколкото това е възможно според закона).
Два проблема, с които се сблъскват репортерите, които се занимават с
журналистически разследвания, се очертаха в изказванията на журналистите (от "24 часа",
"Труд" и "Демокрация"): почти не се вижда резултатът от положения труд за разкриването
на фактите, тъй като прокуратурата може и да не се сезира от публикациите, а ако го
направи, прекалено дълъг е пътят на следствията и постепенно нишката се загубва, няма я
и обратната връзка. Другият проблем пък опира до ясното разграничение между истинското
журналистическо разследване и очернянето на някого или изсипването на непроверени
сензационни факти. Отрезвяващо беше изказването на италианския прокурор Паоло Йелло,
който от 15 години разследва корупцията в родината си, а от 1992 участва в операция
"Чисти ръце". Експозето на прокурор Йелло го очерта като абсолютен институционалист,
който не приема омешването на ролите на магистрати и журналисти. Колкото по-далеч
стоят различните центрове в държавата, толкова по-добър е техният взаимен контрол, е
изводът на магистрата от неговата практика. Конкретно по операцията "Чисти ръце"
журналистиката е помогнала с обективното информиране за ставащото, като е направила
прозрачна дейността на институциите и с това е спомогнала за политическия консенсус от
необходимостта от тази операция. Част от професионалната етика е журналистите да
търсят винаги свои отговори на въпроса защо източниците им са им посочили точно
определени факти и защо например са спестили други, каза италианският магистрат. За
неверни факти не били рядкост съдебните процеси, които приключвали с осъдени
журналисти.
В Италия прокурорите не са задължени да се сезират от публикации. Прокурорът
може да ползва, ако прецени, изнесеното от репортера, но не може да го уведомява за
резултати, докато трае 6-месечният период на разследването, което се пази в тайна.
Що се отнася до "чистотата" на самите магистрати, в Италия те нямат имунитет, но
имат гарантирана независимост чрез тяхната несменяемост. Тезата на прокурор Йелло не
се понрави много на българските репортери. Неговият "институционализъм" може да важи
за неговите работещи институции. За българските май трябват стимул и помощ, каквито
биха могли да бъдат журналистическите антикорупционни разследвания.
Рязко се е повишил броят на материалите на тема корупция в централния печат през
1999, посочи в доклада си доц. Весела Табакова. От 270 през първото тримесечие на м.г.
този вид текстове са нараснали на 1415 през първите три месеца на 2000. Променило се е
и качеството им, като развитието е от информационност към аналитичност.