Тече процес на реакция срещу реформите
(ДЕМОКРАЦИЯ) - 2000/5/17
? Проф. Фотев, социологическите сондажи сочат криза на доверие в политическия елит като цяло. Как се стигна дотук и защо не бедността, а именно корупцията попадна във фокуса на общественото внимание? ? Анализът на случващото се не е никак лесен, защото има реална опасност да се плъзнем по повърхостта и да не отчетем редица подмолни камъни. В момента публичното пространство ? и най-вече медийното пространство, е наситено със страсти, догадки, сензации и недотам доказани разкрития. Затова бих искал да погледнем на нещата в дълбочина. Ако го сторим, ще видим, че в момента протича интензивен процес на реакция срещу реформите. Или казано с други думи, ако цитираме Ницше, на бял свят изплуват ?бесовете на нихилизма?, на пълното отрицание, което, разбира се, няма да ни доведе доникъде. Всичко това в голяма степен затруднява анализа на случващото се, и то по няколко причини. ? Кои са те? ? Първата от тях е, че медиите по силата на обяснимия стремеж да разширят аудиторията си стават все по-монологични. Тоест в момента има търсене на всякакви факти, които биха показали корупция, често без да бъдат подкрепени с някакви доказателства. Ето защо данните за нарушения на закона, които от дълго време заливат пресата и електронните медии, не прерастват в сериозен обществен дебат върху корупцията, а си остават някаква симулация или обществена декорация. И тъкмо това пречи обществената енергия да се ориентира в положителна посока и да се стигне до някакви решения, просто защото всичко застива в модуса на общите приказки и само наподобява обществен дебат. Именно това е най-потискащото в сегашната ситуация ? отвсякъде се сипят обвинения, без да има доказателства. И, на второ място, ако се върнем към бесовете на българския нихилизъм, за който вече стана дума, ще трябва с огорчение да признаем, че по силата на вкоренения негативизъм у българина рационалното невинаги взима връх у нас. За съжаление дори по причина на младата ни демокрация ние все още не успяваме да влезем в диалог и да изслушаме аргументите на другия, в повечето случаи надделяват голословните обвинения. Така се стигна, не без участието на влиятелните медии, и до пренареждането на дневния ред на обществото. И в този дневен ред вече присъства само една митична точка ? корупцията. ? С това, че я наричате митична, предполагам, не искате да кажете, че в България няма такъв проблем и че медиите са измислили всичко това, за да покачат тиражите си? ? Не, разбира се. Вече банално известно е, че в България има проблем с корупцията, както банално известно е, че във всички страни има подобни проблеми. И именно тук се сблъскваме с голямото затруднение, за което говорих по-горе, доколкото проблемите на корупцията следва да се обсъждат по разумен начин, а не в състояние на обществена истерия. А сега на практика излиза, че ако човек призове към спокойствие и разумност, той едва ли не автоматично бива обявен за защитник на статуквото или в скрити симпатии към корумпираните. Това само показва, че обществото няма готовност да види проблемите си. Както и че има липса на социална памет: ако се върнем три години назад, че видим, че по инициатива на Центъра на изследване на демокрацията бе организирана т. нар. Коалиция 2000, и то със съдействието именно на представители на управляващото мнозинство, а не на партиите от опозицията, които сега се опитват да извлекат някакви дивиденти от проблемите. Припомням това не защото искам да бъда адвокат на мнозинството, а защото е факт, колкото и сега картината да се промени. ? Интересно е да видим как тази промяна прерасна в атака срещу правителството? Вотът на недоверие, внесен от БСП, също преповтаря най-общи твърдения, че има корупция. На какво опозицията разчита в този случай? ? На най-общи нагласи сред обществото, обясними с трудния период в реформите. А също и на вече споменатия дух на отрицание у българина. Ето защо, поне лично за мен, трябва да се започне истински обществен дебат по проблемите, които вълнуват хората, и само това ще уталожи истерията. Защото внесеният вот ще мине и ще замине ? убеден съм, че той няма да има ефект, няма да има предсрочни избори и обществените страсти скоро ще стихнат. Но не съм и толкова наивен, за да смятам, че корупцията е проблем, който следва да бъде оттласнат на заден план в дневния ред на обществото и да се отложи за разглеждане след година-две. Не, това не е така, просто проблемите трябва да бъдат ясно поставени и формулирани. ? Как да стане това? Вие споменахте за обществена истерия, много хора са объркани. ? С ясни политически послания. Защото в момента биват атакувани не отделни политици, а политическият модел като цяло, подклажда се недоверие в механизмите на демокрацията. И най-важното е ? смисълът на всяко политическо действие трябва наистина да достига до избирателите. А това невинаги става. Искам да дам един пример ? нека си спомним за тежкото и направо безпрецедентно решение на премиера Костов да смени 10 министри от кабинета. Всеки, който разбира поне малко от политическа теория, си дава сметка какво означава това. За съжаление смисълът на това решение и неговото послание не стигна до обществото. И вместо то да има траен ефект, виждаме, че бе последвано от безпрецедентна атака към новия кабинет. Друг е въпросът колко дълго може да продължи всичко това. ? И докъде ще се стигне? Впрочем, ако опозицията не е в центъра на събитията, има ли все пак среди, заинтересовани от хаоса? ? Винаги е трудно да се правят прогнози ? може да се стигне до временна дестабилизация, но може да не се стигне и доникъде. По-важно е нещо друго: да се избегне безпътицата. Борбата трябва да се съсредоточи в едно ? хората да си изяснят ситуацията. Да проумеят, че твърдения от рода на това колко са лоши управляващите, колко те са неморални и т.н., на практика не променят нищо. Както и че нищо не им гарантира, че тежките им проблеми ще се решат, ако на власт дойдат други. Защото какво им гарантира, че другите ще са ангелоподобни и че тогава корупцията ще бъде заключена със страшен ключ? А що се отнася до втората част от въпроса, трудно ми е да отговоря дали сегашната криза е подготвена от определени среди. Не изключвам това да е така, защото има данни, че са засегнати определени финансови интереси. Но нека не забравяме, че кризата на доверие се проявява на фона на най-тежкия етап от реформата, че безработицата нарасна ? нещо, което допълнително катализира процесите. ? Впрочем това се потвърждава от сондажите ? намаляването на доверието в управляващото мнозинство не се съпътства от увеличаване на доверието в опозицията. ? Да, показателно е това, че хората не прехвърлят доверието си от управляващите към опозицията. Това свидетелства, че независимо от трудностите, които изпитват, редовите граждани не са изгубили своите политически ориентири. Въпреки че в момента те са подложени на силен психологически натиск ? към трудностите се прибавя и систематичната атака, която в момента се води срещу цялата политическа класа. Освен това атаката срещу политическия модел се води и по друга линия. И тук искам да отбележа нещо важно, което убягва от вниманието на анализаторите ? много характерно за сегашната ситуация е опитът да се подменят съществуващите политически партии с някакви граждански движения. Това малко се коментира, въпреки че е много важно. Защото то е отказ от класическата форма на политическа борба в демократичното общество. Тъй като на практика става въпрос за едни псевдограждански движения, които търсят популярност чрез сензационни разкрития и които смятат да участват на предстоящите избори . А така се спекулира с гражданската съпротива, като тя в перспектива бива пренасочвана към други партии ? кой може да гарантира с какъв коалиционен партньор ще се яви движението ?Гергьовден? на изборите? Но ние вече сме преживявали всичко това. Преди години българското политическо пространство премина през етапа на подобно политическо раздробяване. И тези процеси нямат нищо общо с политическия плурализъм. Всъщност това са опити за връщане назад. ? Съзирате ли опити за политически ?римейк?? Лидерите на БСП например твърдят, че в момента тяхната партия е напълно обновена, че е преосмислила дори отношението си към НАТО? ? На последния конгрес на БСП наистина бе направена някаква крачка. И промененото отношение към НАТО е нещо, което трябва да се признае на социалистическата партия. Във всичко останало ? включително и чрез внасянето на този вот на недоверие ? БСП обаче демонстрира същия аресенал от познати средства. А чрез тях не се печели. Защото всяка частична печалба, получена по този начин, се връща със страшна сила върху този, който я е извлякъл. Нещо, което донякъде обяснява известната предпазливост на БСП ? една нейна поредна грешка би обрекла партията на провал. Но по-лошото е, че в момента действията є поставят под въпрос българския политически модел. Но най-опасното е политическият език, който БСП отново налага сред обществото ? на заклеймяванията и заклинанията, които засилват неизпълнимите очаквания сред хората. А ние изгубихме достатъчно социално време. И това вече проличава в някои отделни и тревожни случаи. ? Кои по-точно? ? Единият случай е призивът на надарен поет, какъвто е Румен Леонидов, към военна диктатура. Нещо, което е връх на гражданска безотговорност. Защото един поет, колкото е по-талантлив, толкова би следвало да намери прецизен израз на идеите си. А в случая ? дори в медиите, бе направено смесване между позицията на поета с тази на един гражданин, който при това иска кръв и насилие. И за мен този протест се вписва във вълната на психологическия натиск, на който са подложени гражданите. И вторият случай ? това са интерпретациите около смъртта на прокурора Джамбов. Като в случая аз не искам, а и не мога да навлизам в мотивите, довели до една голяма човешка трагедия. Но не мога да приема не само като социолог, но и като човек на духа всяко едно лично нещастие тутакси да бъде включвано в политическата игра само и само за да бъде забъркано името на главния прокурор и т. н. Затова казвам, че кризата в момента е преди всичко морална. И че това, от което имаме най-много нужда сега, това е политическа почтеност.

Go back BG Online