Прозрачността на властта е знак за развита демокрация
(ДЕМОКРАЦИЯ) - 1999/10/6
?Правни механизми за разширяване на прозрачността в държавните
институции? ? тази бе темата на конференцията, която събра в София юристи ?
представители на неправителствени организации, от страната и чужбина. За
престижа на форума може да се съди по организаторите: Световната
асоциация на юристите, която има консултативен статус към ООН и чието мото
е ?За свят, управляван от Правото, не от Силата?, Съюзът на юристите в
България, която е най-старата юридическа организация у нас, Асоциацията на
младите юристи, която вече е изготвила впечатляващи проекти за насърчаване
на гражданското участие при формирането на обществената политика.
Асоциацията на младите юристи е и авторът заедно с ?Коалиция 2000? на
инициативата ?Прозрачност и антикорупция?, включваща проекти за Плевен,
Ловеч и Кюстендил, с цел да се изработи модел на общинско ниво за прозрачна
работа на местните власти. Лично председателят на Конституционния съд
проф. Живко Сталев откри конференцията. За една млада демокрация, каквато
е България, най-важното е юридическите актове да не останат ?Law in book?
(?право в книга?), а да станат ?Law in action? (?право в действие?), заяви в словото
си достолепният председател на Конституционния съд.
В глобализиращия се свят ще става все по-голяма ролята на два
феномена: информираността на всички обществени групи и образцовото
правосъдие. Липсата на достъп до информация означава недемократичност. А
липсата на правосъдие пък означава хаос, насилие и възцаряване на законите
на джунглата. Така прозвуча, обобщена, тезата в изказването на досегашния
президент на Световната асоциация на юристите д-р Лучо Гия. Извънредно
голямо значение бе отделено, в синхрон с темата на конференцията, на
различните
механизми за осигуряване на достъпа до информация
като главно средство за осигуряване на прозрачността на институциите.
Всички участници без изключение защитиха позицията, че този достъп трябва да
бъде и законово закрепен, независимо че правото на информация е залегнало в
конституциите на демократичните държави. А какво става при хипотезата, че
това основно право (на информация) влезе в разнобой с другото основно право
(на неприкосновеност на личния живот например), не отминаха корифеите
трънливите въпроси на практиката. Нито едно човешко право не може да се
упражнява в нарушение на правата на други ? този основен принцип е
отговорът на теорията.
Какво могат гражданите да поискат като информация от държавните
институции и какво не могат трябва да бъде изрично упоменато в съответвните
закони, единодушни са юристите. С прагматичността на американец юристът от
щата Охайо Гари Хънтър приземи проблема за ролята на държавните
институции, като прибягна до еретичния неюридически език и ?сведе?
функцията на правителствата до ?осигуряване на услуги?. В тази им функция
обаче имало естествени бариери, въпросът е как да се преодолеят те, постави
риторичния въпрос юристът от САЩ. В Охайо този проблем бил решен с
пакет ?Закони за слънцето?
под което се разбират поредица норми, регулиращи отношенията на
гражданите с държавните институции по придобиването на информация, т.е.
регламентиращи ?слънчевия лъч?, под който трябва да работят институциите на
властта. Пакетът включва 4 закона: за конфликт на интересите (непозволяващ
да си член на общински съвет, ако си шеф на банка в района например), за
прозрачността в дейността на институциите, за достъпа до информация и за
съхраняването на документите. След влизането в действие на тези закони е
станала по-резултатна и борбата с корупцията, твърди г-н Хънтър, който е и
юридически съветник в общинския съвет на гр. Атенс, щата Охайо.
Там са преценили, че законите трябва да се правят на светло, което
означава, че гражданите присъстват на общинските сесии (впрочем и у нас е
така). Помещението трябвало да е додстатъчно голямо, за да събере всички. И
да е в населеното място, за да не затруднява желаещите да присъстват. Не
можел да се променя обявеният дневен ред, заради който са дошли гражданите.
Те можели да задават въпроси, да се изказват по приеманите актове.
Що се отнася до достъпа до информация, в САЩ дефиницията за
обществен документ е много широкообхватна. Моята електронна поща е също
обществен документ, каза Гари Хънтър, тъй че внимавайте, като ми изпращате
лично писмо, стресна той неизкушените в сложната материя.
Достъпът до информация в Охайо е така регламентиран, че на практика
гражданинът може да поиска да види всякакъв документ,
ако ще и служителят да загуби две седмици да го търси. Г-н Хънтър не
хвали тази ?крайност? на американската прозрачност, дори намира, че тя е
?другият ход на махалото?, контрапункт на бездушната бюрокрация.
Данъкоплатецът можел дори да поиска да прочете кадровото досие на даден
общински служител ? къде е работил, дали е наказван. (Не може обаче да иска
да научи името или възрастта на жена му, това вече е навлизане в лична
територия.) При това опитът на общините да наложат такси за услугите по
информацията бил веднага париран от съда с мотива, че имащите и нямащите
пари граждани автоматично се оказвали неравностойни в достъпа си до
информацията. Съдът оставил само минималните такси за ксерокопиране.
Към информацията, защитена от обществен достъп, там спадали само
сведенията, които интересували правоохранителните органи по конкретно
престъпление. Такава информация попада под забрана за определено време,
докато бъде приключено разследването.
Конференцията без съмнение бе много полезна, неслучайно тя бе
приветствана от министъра на държавната администрация Марио Тагарински.
Опитът на онези държави, които са изминали целия път или част от него към
пълната прозрачност, е ценен за начинаещите. Защото прозрачността на
държавните институции е полезна колкото за гражданите, толкова и за самите
институции. За да бъдат стабилни, те се нуждаят от коректива на гражданското
общество. Ако такова няма, т. е. ако народонаселението затъне в апатия, рано
или късно настъпва взаимната ерозия.