Легалната корупция
(СЕГА) - 2007/5/21
Държавата губи милиарди левове годишно от вратички в законите, които позволяват частници да печелят на неин гръб

Парадоксално е, че България постоянно хленчи, че няма пари, а губи милиарди всяка година от корупция, измами и икономически престъпления. Наскоро Центърът за изследване на демокрацията изнесе данни, цитирани от американския посланик у нас, че страната ни губи 1 млрд. лв. годишно от корупцията в обществените поръчки, още 800 млн. лв. - от неизгодни замени на терени и недвижими имоти, от некадърно управление на държавната и общинската собственост, 300-400 млн. лв. - от безмитната търговия и т.н. Тази сума е колкото бюджета на няколко министерства, взети заедно. Тя е по-голяма от парите за армията и съдебната власт.
Щетите обаче са още по-впечатляващи, тъй като от източване и измами с ДДС годишно държавата губи поне 1 млрд. лв., от мита и от контрабанда - още толкова. 2 млрд. лв. са неиздължени договорености по приватизационни сделки, които странно защо никой не търси. Ако продължим изброяването, спокойно ще докараме още един бюджет на държавата.
По-страшното в случая обаче е, че голяма част от изброените загуби идват от т. нар. легална корупция. За нея открито предупреждават вече институции и шефове на авторитетни държавни контролни органи. След близо 20 одита в области, общини и министерства председателят на Сметната палата Валери Димитров на няколко пъти каза, че такава легална корупция има

при замените и апортирането в смесени фирми

на държавно и общинско имущество. Той смята, че няма логично обяснение защо в закона не е предвидено общинският съвет, който взема решението за апорт в дадена общинско-частна фирма, да поема и отговорността за възможните загуби. Още повече че голяма част от сделките не са публични, нямат финансова обосновка, а понякога апортът дори не е регистриран. Същото е положението и със замените. Държавата и общините замениха стотици декари земи и гори по морето и в планинските курорти за чукари на смешни цени. И то напълно законно. И това ако не е корупция!
Обществените поръчки също продължават да бъдат сферата с най-голям риск. Защото разпоредбите позволяват голяма доза субективизъм, а единствената възможност за обжалване е по законосъобразност. И ако процедурите са спазени, никой няма право да проверява дали дадена сделка е икономически изгодна и дали впоследствие ангажиментите са спазват. Така обществените поръчки си остават област, в която

всички знаят, че има подкупи, но наказани няма

Освен това има достатъчно начини да се манипулира изборът на победител, да се нагласяват условията според точно определена фирма, да се прекратява и повтаря процедурата, докато предпочитаният "фаворит" не спечели.
Проблемът с обществените поръчки е толкова голям, че наскоро с него се занимава и Съветът за координация на противодействието на корупцията, в който влизат председателят на правителствената комисия Румен Петков, на парламентарната структура Бойко Великов и на антикорупционната структура на Висшия съдебен съвет Румен Ненков. Там бяха обсъдени законодателни промени, с които да се пресекат възможностите за корупция. Стана ясно, че основните пробойни са участието на свързани лица в обществените поръчки, както и предоговарянето на сключени вече договори. Въпреки че има законова забрана лица, свързани със съответните чиновници организатори, да участват в процедурата, се оказа, че в немалко случаи парите са отишли точно в близки до възложителя фирми. Или пък в процедурата са участвали 3-4 фирми с общи собственици.

Така поръчката винаги отива в "правилните ръце"

Достатъчно възможности за корупция има и след сключването на договорите. Така например с анекси цената на една обществената поръчка може да скочи до 10 пъти. Или пък в договора да бъдат предвидени огромни неустойки и обезщетения, надхвърлящи многократно самата обществена поръчка. Липсва какъвто и да е контрол върху заданията за обществената поръчка, за нуждата от нея, за финансовата й обосновка.
Веднага след заседанието на Съвета бе обявено, че участниците споделят повечето от предложенията и опасенията на Агенцията за обществени поръчки, която бе основният докладчик по проблема. Но вместо да вземат спешни мерки по констатациите, няколко дни по-късно депутати от управляващата коалиция внесоха проект за промени в закона за обществените поръчки, в които се предлага да отпадне точно забраната за участие в процедурите на свързани лица - роднини и съпрузи на възложителя. Аргументът им бе повече от абсурден - забраната не може да се прилага на практика, защото е невъзможно да се проследят контактите, а и създава трудности за подизпълнителите. Т.е. тъй като не можем да изпълним мерките срещу корупцията, по-добре да ги махнем изобщо. Странна логика.
Легални форми на корупция могат да бъдат открити и в други процедури. Примерно - покрай баталиите около Държавния резерв стана пределно ясно как точно определени обръчи от фирми купуват или заменят за жълти стотинки стоки от резерва - зърно, храни, горива, от което държавата губи милиони левове всяка година. Или пък да вземем безмитните бензиностанции. Дори министерството на финансите призна, че

загубите за бюджета от тях са 90 млн. лв. годишно

Но пък никой не смее да закрие въпросните съоръжения, защото в договорите има огромни неустойки. Е, няма ли най-после някой да даде на прокурор или съд оня, който е сключил очевидно неизгодния за държавата договор?! Да не говорим, че документите са със срок 10 години, т.е. загубата само от тях е 1 млрд. лв.
Легална корупция е възможна и при приватизацията и особено в следприватизационния контрол. Защото и там процедурите и законите са такива, че има достатъчно вратички неизрядните купувачи да се измъкват години наред, без да плащат поетите ангажименти за погасяване на дълговете или за инвестиции. Има ли наказани за тези безобразия? Не.
Широко поле за всякакви машинации има и в митническите процедури. Примерно - как се установява дали едно олио да се обмити като рафинирано или като нерафинирано? Ами по закон това става чрез мирисане от човек, надвесен над съответната жп цистерна. Едното олио мирише силно, а другото - не. Всичко зависи от това колко настинал е митничарят в този ден. Ако оставим шегата настрана, този действителен пример само показва колко корупция може да има в тази област. При това съвсем законна или поне недоказуема в съда. От тази легална контрабанда щетите за държавата също се измерват с милиарди.
Изброяването на възможностите за източване на държавата може да продължи още дълго. Основният въпрос обаче е кой позволява всичко това и защо никой не затваря кранчетата, след като те се знаят и признават от всички? Трябват наистина страхотно безочие и непукизъм, за да не се предприемат мерки. И изобщо не е вярно, че България е бедна. България си е направо много богата, след като може години наред да бъде така източвана.



Автор: ПЕТЪР АЛЕКСАНДРОВ

Go back BG Online