Административната джунгла в помощ на сивата икономика
(ПАРИ) - 2005/2/2
ПРЕЗ 2003 г. е било регистрирано значително ограничаване на проявите на скрита икономика при трудовоправните взаимоотношения вследствие на предприетите от правителството мерки. През 2004 г. обаче отново се проявява тенденция към увеличаване на случаите, при които работници са осигурявани на по-ниски от реалните си трудови възнаграждения. Това сочи изследване на Витоша рисърч, в което се проследява динамиката на индекса на скритата икономика сред населението за периода 2002 - 2004 г., представено от Центъра за изследване на демокрацията. Тенденцията е към увеличаване на случаите, в които изобщо не се сключва договор за допълнителна трудова дейност. През 2004 г. 37% от хората са се занимавали със законни, но нерегистрирани официално трудови дейности. На практика обаче над 2/3 от работниците, които извършват допълнителни дейности, не се регистрират никъде. Един от всеки десет служители пък изобщо не е осигуряван социално. Неуспехът на правителството да съчетае административните мерки по регистрация на трудовите договори, въведени в началото на 2003 г., с чувствително подобряване на административната среда запазва стимулите за оставане в скритата икономика, е един от изводите в проучването. Липсата на доверие в публичните институции и услуги също държи голям процент в изразеното от анкетираните мнение.
За разлика от връщането към по-високите нива при укриването на осигуровки укриването на обороти устойчиво намалява. Дори в сектора на услугите, който се приемаше почти изцяло като сив, има известно ограничаване на неиздаването на данъчни документи. Все още обаче сивите практики в сектор Услуги са два пъти по-разпространени, отколкото при търговията със стоки. Въпреки това значителна част /над една четвърт/ от продажбите на бяла и черна техника остават нерегистрирани и неотчетени. Все пак една от най-забележимите и постоянни тенденции през последните две години е трайното спадане на случаите, в които не се издават данъчни документи за извършени покупки или ползвани услуги.
Няма промяна в нивото на спестяванията сред населението - повече от две-трети изобщо не са имали такива. Липсата на изменение в това отношение през последните две години говори за все още бавното покачване на реалните доходи на населението според авторите на проучването.
По отношение на стриктното плащане на месечни битови сметки и дължими данъци няма изменения - продължават да преобладават нагласите и практиките да се плаща навреме, независимо че за повече от две трети от домакинствата това създава напрежение в техните бюджети. Над 80% от хората се стремят винаги да плащат задълженията си, дори и с цената на лишения. Девет от всеки десет души винаги плащат данъците си.
Все още натуралното стопанство заема значителен дял в националната икономика и е важен начин за осигуряване на прехрана на повече от една четвърт от домакинствата в страната. Като цяло намалява делът на заетите в лични стопанства, както и количеството на произвежданите в тях продукти. Преобладаващата част от собствената продукция остава за лично ползване, но са нараснали доходите от продадена лична продукция като дял от общия годишен доход на домакинствата.
Общото равнище на скритата икономика сред населението се запазва на относително постоянно равнище, като около 1/3 от икономическата активност на населението остава неотчетена.
експертно
Размерът и разпространяването на сива икономика в България е един от основните източници на корупционен натиск. Неформалната икономика има толкова различни аспекти и значения, колкото и имена. Тя е известна също като сива или черна, подземна, нелегална, неотчетена. Тя съществува навсякъде - не само в страните в преход и развиващите се страни, но също така и в страните членки на ЕС. И въпреки че има различно въздействие във всяка от тях, тя винаги показва съществуващите или бъдещите проблеми на обществото /частния аспект на икономиката/, прекалено силната регулация, липса на адекватен контрол, неприемане на официалните правила, появяване на нови форми на бизнес и социални връзки. Неформалната икономика не признава национални граници и може да прерасне в параван за криминална дейност. Дори се допуска, че неформалният сектор в страните кандидатки за ЕС е в по-голяма степен свързан с този в страните членки на ЕС, отколкото официалната национална икономика, твърдят анализаторите.
Автор: Надя МАРИНОВА