НАТО прикани Балканите да оформят стратегия за бъдещето си
(ПАРИ) - 2003/9/8
МАКАР че от поредния форум за сигурността в Югоизточна Европа не се очакваха изненади и фанфари както през 2001 и 2002 г., той даде знак в каква посока ще се движат отношенията в НАТО след приемането на новите 7 страни следващата година.
На конференцията за сигурността в Югоизточна Европа, в която участваха осем министри на отбраната и трима на вътрешните работи, лорд Джордж Робъртсън посети България при прощалната си обиколка в края на мандата си като генерален секретар на алианса. Всъщност форумът се превърна в последната значима изява на Робъртсън след поканите на НАТО в Прага през 2002 г. към 7-те бивши комунистически страни.
Иначе конференцията мина вяло, не роди сериозна дискусия за бъдещето на алианса, за пореден път отчете важността на борбата с корупцията и престъпността и маркира рифта между Европа и САЩ след 11 септември 2001 г. и войната в Ирак.
Според Робъртсън в България влизането в НАТО се схваща като нещо драматично, а на срещата в Истанбул през 2004 г. се гледало като на коронясване. Най-важното обаче е страните, присъединяващи се към алианса през пролетта на следващата година, да оформят дневния ред на въпросите,


които ще имат значение след 20 години, и да изградят механизмите
за справяне с тези проблеми, каза Робъртсън. Той акцентира върху факта, че реформите в България трябва да продължат, въпреки че по принцип страната ни е готова за членство. Според генералния секретар най-сериозните проблеми пред Югоизточна Европа са икономическата стагнация, корупцията и остарелите военни структури.
В края на мандата си Робъртсън подготви почвата за отговорностите пред новите членове на пакта. Пред участниците във форума, организиран от Центъра за изследване на демокрацията, Джордж Робъртсън заяви, че Югоизточна Европа се връща в Европа и регионът е започнал да се преборва с клеймото на бурето с барут на континента. Това било доказателство за факта, че Югоизточна Европа става по-голям производител, отколкото консуматор на сигурност. Робъртсън очаква


България да изпраща все повече обучени военни части
които да гарантират сигурността в различни райони на света. Той даде за пример мисиите, в които участва страната ни в Босна и Херцеговина, в Афганистан и сега в Ирак.
НАТО рационализира своите сили и ресурси, но не се изтегля, не си стяга багажа, убеди лорд Робъртсън. Международната общност трябва да препотвърди ангажиментите си в Югоизточна Европа и главно в съфинансирането на проектите за неговото развитие, заяви още той.
Румънският министър на отбраната Йоан Пашку констатира, че за 13 години ситуацията със сигурността на Балканите никога не е била по-добра, отколкото е сега. Според него сътрудничеството става много по-важно от конфронтацията в региона. Бившият военен министър на България Бойко Ноев, в ролята си на главен организатор на форума, постави въпроса как да се даде възможност на неправителствените организации да участват ефективно в дебатите за сигурността.
Балканите не може да чакат Брюксел


да взима решения вместо тях, посочи Ноев
След знаковата реч на Робъртсън дискусионната зала се опразни и разговорите по същество се пренесоха зад кулисите, в двустранни срещи между домакините и гостуващите политически лидери. На такава среща военният министър Николай Свинаров и неговият македонски колега Владо Бучковски се разбраха да започнат интензивен обмен на информация между силите за сигурност и полицията на двете страни. Целта на това сътрудничество ще бъде предотвратяването на кризисни ситуации като тази в Куманово и Липково, където албански групи заплашиха с нови военни действия, заяви говорителят на македонското военно министерство Мариян Джуровски.
Първата по-дългосрочна геополитическа визия предложи Фрейзър Камерън от Центъра за европейска политика в Белгия. Според него е необходим по-балансиран подход към проблемите на сигурността в света. Ето защо бъдещите взаимоотношения след 10 години няма да се основават на НАТО, а на широк и силен Европейски съюз, каза Камерън. Той предположи, че тогава Европа сама ще носи отговорност за своите граници и за трансатлантическите отношения.
ЕС и САЩ трябва да си дадат сметка какъв вид свят искат /на правото или на силата/ и колкото и да им е трудно, максимално да приближат концепциите си, добави Камерън.

Автор: Ирина БАЧЕВА

Go back BG Online