За компютрите и подписите...
(КАПИТАЛ) - 2003/11/8
Макар и бавно българската държавна администрация започ­ва да навлиза в е-епохата. Министерството на финансите вече е сключило с „Информационно обслужване“ договор за 10 000 удостоверения за универсален електронен подпис. Министерството на правосъдието пък е поръчало 6000 е-сертификата. Е-администрацията и е-бизнесът се обсъждаха на дискусия за приложението и проблемите на електронния подпис, организирана през седмицата от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Фондация приложни изследвания и комуникации. Скоро с решение на Министерския съвет ще бъде формирана работна група, която да създаде правна рамка за въвеждане на електронния подпис в съдебната ни система. Тази година за пръв път у нас е-идентификация е използвана по време на избори. Електронно са подписани всички документи, предадени на дигитални носители на централната избирателна комисия. За целта „Информационно обслужване“ е издало около 600 сертификата. По време на дискусията в ЦИД двете български организации, които имат право да издават сертификати за електронен подпис - държавната „Информационно обслужване“ и акционерното дружество на търговските банки в страната „Банксервиз“, за първи път детайлно представиха системите си.
Електронният подпис използва технология, позволяваща да се установи с голяма сигурност кой е авторът на даден документ и каква е датата на създаването му. Подписът гарантира също, че документът не е бил променян след подписването му. Най-често за тези цели се използва двойка ключове, наречени публичен и частен. Ключовете са не случайно подбрани - между тях има математическа зависимост. При подписване на основата на личния ключ и характеристиките на е-документа се правят специални изчисления. Резултатът от тези изчисления се прикрепя към документа.
Всичко дотук обаче може да удостовери само за каква самоличност претендира авторът на даден електронен документ. За да е сигурно, че никой не се представя под чуждо име, независима организация трябва да се заеме със задачата да свързва дадения ключ с определена личност. Именно това е ролята на фирмите, предлагащи удостоверителни услуги. Те издават сертификат, който казва точно кой стои зад даден е-подпис.

Сертификатите, които се издават у нас

биват няколко вида. Личните сертификати са с различни нива на сигурност и са предназначени за частни лица. Професионалните (корпоративни) сертификати се издават на служител и удостоверяват къде работи той. Сървър-сертификатите могат да удостоверят пред потребителя от кого точно се управлява даден уебсайт. Съществуват и сертификати за софтуер. С тях потребителите могат бъдат сигурни от кого е създадена програмата, която използват. Нещо повече - сертификатът гарантира, че програмата не е променяна след подписването и. Така, ако сваляте софтуер от мрежата, можете твърдо да разчитате, че той пристига непроменен и безопасен директно от фирмата, на която имате доверие.
За използването на електронен подпис са необходими смарткарта (в която се помни частният ключ), четец за картата, който се свързва към компютъра на потребителя, и софтуер за подписване. Поне засега потребителите ще могат да се подписват само през операционна система на Microsoft. Електронните сертификати ще се продават от дистрибутори.
Е-подписът ще намери

Приложение

най-вече в банковата система и в отношенията на частни и физически лица с държавната администрация. Aдминистрацията е поела ангажимент пред Европейската комисия да стартира до 2005 г. двадесет електронни услуги за гражданите и бизнеса. За използването на почти всички от тях (те включват онлайн подаване на данъчни и митнически декларации, плащане на данъци, такси и глоби, достъп до публична информация и др.) ще бъде необходима и онлайн идентификация.
Понастоящем е-правителството предлага само няколко услуги. Националният осигурителен институт (НОИ) отскоро позволява не само проверка на осигуровки, но и възможност за електронно уведомяване за регистрирани трудови договори. Според Марин Калчев, директор „Информационни технологии“ към НОИ, досега около 60 човека са подали декларации и удостоверения към института по електронен път.
Друга услуга, работеща в момента, дава възможност да се правят справки в националната информационна система за фирмена информация „Делфи“. По време на изборите онлайн можеше да се прави и смяна на адресна регистрация. В близкото бъдеще Министерството на финансите планира да стартира сайт, през който ще може

Виртуално да се кандидатства в търгове

за малки обществени поръчки (такива под прага, предвиден в ЗОП). Други непосредствени планове на министерството включват подаване на данъчни декларации онлайн. В малко по-далечното бъдеще ще можем да регистрираме коли и фирми през интернет.
Колкото и парадоксално да звучи, е-сертификатите сякаш навлизат по-бързо в държавната ни администрация, отколкото в бизнеса. Разбира се, въвеждането на електронния подпис в употреба е свързано с много и разнообразни проблеми. Според Иван Сариев, директор „Информационни технологии“ към Министерството на финансите една от най-сериозните трудности пред бизнеса ще бъде съвместяването на електронното и хартиеното деловодство.


Go back BG Online