На корупционния фронт - нищо ново
(КАПИТАЛ) - 2004/2/14
Няма новина на антикорупционния фонд през 2003 г. Нивата на подкупите са на почти същите стойности както през 2002. Това е заключението на годишния доклад на антикорупционната организация „Коалиция 2000“.
Казано по друг начин, корупцията е станала наше ежедневие и не ни прави впечатление. От друга страна, тя продължава да бъде сред най-болезнените проблеми на българското общество, а за средите на бизнеса е номер 1.
„Непромененото равнище на корупцията се разминава с очакванията на българското общество за подобрение, отбелязват експертите на Коалицията в увода към доклада. „Това развитие сигнализира и за изчерпване ресурса на предприеманите досега антикорупционни мерки. Постигнатите успехи в противодействието срещу корупцията през последните няколко години се дължат предимно на въвеждането на „меки“ форми на противодействие, които ограничават корупцията чрез масиран публичен натиск. По същество обаче не са засегнати дисфункциите в структурната организация на различни сфери на обществото, които пораждат корупционни зависимости.“ „Коалиция 2000“ извършва мониторинг за равнището на корупцията в българското общество от 1998 г.
Според анализа, който ще бъде представен през следващата седмица, „проблемът със запазването на институционалната среда на корупцията е особено болезнен от гледна точка на продължаващите процеси на
Навлизане на организираната престъпност в икономиката
на страната. Техен фокус са усилията на представители на неформалната икономика за завоюване на позиции в легалния бизнес и участие в нови инвестиции“.
Една от трудностите при изследването на корупцията през миналата година е била заради сблъсъка между реалните корупционни практики и корупционните обвинения, използвани в процесите на политическото противопоставяне. Според анализаторите се очертават две противоположни тенденции. „Първата е, че в сферата на политиката е налице дестабилизация, която разширява полето на корупционните практики. Засилва се активността на лобистките групи, защитаващи частни икономически и дори криминални интереси. При рязкото изостряне на конфликтите между тези групи различни форми на политическа корупция станаха публично достояние. За съжаление основните политически сили не успяха да постигнат консенсус за избягване на антикорупционната реторика с цел компрометиране на „конкурентния политически елит“, което доведе до нарастване на общественото недоверие.“
Експертите на антикорупционната организация откриват противоречие и във факта, че в икономиката е налице устойчиво положително развитие, което намалява забележимо ресурсите, които генерират корупционни практики. Според тях „през 2003 г. се засили тенденцията за навлизане на големи чуждестранни корпорации, които внасят модерни форми на отчетност и международно утвърдени етични норми в стопанската дейност. Този фактор наред с предприетите от правителството мерки доведоха до свиването на сивия сектор. В рамките на трудовата заетост над 300 000 души излязоха от сенчестата икономика. Налице е увеличение на данъчните приходи, което е резултат и от положителното развитие в митническата администрация“, смятат експертите на Центъра за изследване на демокрацията. Според тях „в по-общ план обстоятелството, че вече над 75% от БВП на страната се произвежда в частния сектор, означава дългосрочно ограничаване намесата на политическите фактори в икономиката“.
Противоречието при говоренето за корупция
на политическо и икономическо ниво може би идва от факта, че повечето корупционни скандали през миналата година бяха свързани с минал период, а прословутият „яхтен скандал“, който трябваше да извади връзки между управляващи и сенчести бизнесмени, не беше развит от медиите докрай.
Тази година годишният доклад на „Коалиция 2000“ е фокусиран върху съдебната система и влиянието и както върху корупционните практики, така и върху начина на правене на бизнес в България. „Характерно за обществения дебат през 2003 г. беше затвърждаването на убеждението, че фактически съществува ненаказаност на корупционните престъпления, като те се свързват със слабата ефективност или бездействието на правораздавателните и правоохранителните органи. Широко дискутиран е фактът, че самата съдебна власт е засегната от корупцията, което компрометира идеята за справедлива, демократична и правова държава.“ Почти две трети от доклада е посветен на анализ на съществуващата съдебна система и предложения за реформа във всички нива на правораздавателната система чрез промяна на законите, в това число и конституцията.
Системата за мониторинг на корупцията на „Коалиция 20002“ (СМК) е да измерва реалното равнище на корупция в страната (разбирано като брой осъществени корупционни сделки за даден период от време). Наред с това тя отразява и свързаните с наблюдаваното равнище на корупция обществени нагласи и очаквания. СМК измерва както субективно-оценъчния аспект на корупцията, така и обективно наблюдаваната честота на корупционните сделки.
Работната дефиниция за корупцията в СМК е, че това е неправомерно използване на власт/служебно положение за лично облагодетелстване. Отделните случаи на корупция биха могли да се определят като нерегламентиран (неформален) трансфер на ресурси от частни лица към държавни служители с оглед на получаването на определена услуга. Докладът отбелязва, че достигнатите през 2003 г. стойности на индексите за равнището на корупция за населението и бизнес сектора са най-ниските от 1998 г., но в течение на годината липсват значими промени (графики 1). Това дава основание на авторите на доклада да твърдят, че равнището на корупцията в страната и през 2003 г. нито се увеличава, нито намалява. „Абсолютният брой на реализираните от гражданите и фирмите корупционни действия обаче все още е смущаващо голям. Средномесечният брой на корупционните сделки, който съответства на индекс 0.4 (за населението), е около 100 000. За бизнес сектора средният индекс за годината има стойност около 1.2, а това съответства на около 4000 корупционни сделки на месец.
Изводите са: „Последиците по отношение на гражданите от корупционна ситуация с подобен интензитет са няколко. Първо, използването на корупционни сделки ги поставя в неравностойно положение (даващите подкупи в по-голяма степен се облагодетелстват от обществените услуги). Второ, съществуването на достатъчно голям брой корупционни сделки предизвиква интерес у някои служители да „произвеждат“ ситуации, при които даването на подкуп да става „необходимо“ или да се „подразбира“, като по този начин
Създават пазар на своите „услуги“
Трето, с течение на времето критериите за вземане на решения в различни звена на администрацията започват да се деформират.“
Напълно естествено е в средите на бизнеса корупционните практики да имат многократно по-важно значение, тъй като те деформират тотално пазарната и конкурентната среда. „Както показват свидетелствата на управители на фирми в страната, корупционните сделки са се превърнали в съществен фактор, който оказва деформиращо влияние.“
Според проучването на Коалицията държавните регулации и разпоредби се заобикалят от около 10-20% от фирмите в страната (без да се броят фирмите от сивата икономика, които са значително повече). Като се вземат предвид обстоятелствата, че чрез обществени поръчки през 2003 г. са изразходвани над 2.4 млрд. лв. (по данни на Българската стопанска камара) и че в голям брой от случаите това става чрез използване на различни корупционни практики, това показва, че у нас съществува паралелна система от интереси, която моделира конкретните решения на изпълнителната власт, като извлича значителни изгоди (за сметка на данъкоплатците).
Авторите на доклада смятат, че относително големият брой договори, които носят бремето на корупционни практики, показва, че в икономиката на страната корупцията е на път да се превърне в своеобразен „данък“, който осигурява относително икономическо благополучие и е
„Цена“ за оставане в бизнеса
Анализът на „Коалиция 2000“ за мястото на България в международната листа за корупцията показва, че няма статистически значими изменения след 2001 г. В този смисъл негативното послание на данните не е в това, че положението в страната се влошава, а в това, че липсва положително изменение. От гледна точка на международните сравнения данните за относителното международно положение на България се съдържат в индекса на „Трансперънси интернешънъл“. Еволюцията на страната в периода след 1998 г. според оценките на „Трансперънси интернешънъл“ е сходна на наблюдаваната чрез националните изследвания на „Коалиция 2000“: позитивно развитие в периода 1998-2002 г. и застой през 2003 г. Сред съвкупността от 133 държави, включени в индекса на „Трансперънси интернешънъл“ за 2003 г. (България заема 54 място), което се свързва със статус на страна, в която е налице сериозен корупционен проблем.
„Очевидно е, че начинът, по който се противодейства на корупцията, вече не е достатъчен, за да осигурява по-нататъшното и намаляване. Независимо от недотам благоприятното положение на България проблемът с корупцията не следва да се преувеличава и да се превръща в отрицателно определение за страната, тъй като Полша, Чехия и други страни от Източна Европа заемат близко или същото положение като България в международната класация“, твърдят анализаторите на Коалицията. Според тях общите изводи за равнището на корупцията, които могат да се направят, са няколко:
„През 2003 г. в страната то практически
Остава без съществени изменения
Влошените параметри в класацията на „Трансперънси интернешънъл“ не следва да се тълкуват като негативно изменение. Първо, защото промяната в относителното положение на страната се дължи на допълнително включените 31 държави. Второ, тъй като промяната на абсолютната стойност на индекса на „Трансперънси интернешънъл“ от 4.0 на 3.9 попада в рамките на стандартното отклонение (за този показател то е 0.9 през 2003 г. и многократно надвишава стойността на промяната - 0.1), не могат да се правят изводи, че стойността на индекса реално се увеличава или намалява.
Липсата на промени в равнището на корупция през 2003 г. е факт, който сам по себе си има негативно значение. Корупционната ситуация не се влошава, но и не се подобрява. Очакванията на българската общественост са корупцията да бъде ограничавана и постоянно да намалява, особено когато нейното равнище е смущаващо високо. Второ, вероятно е по-нататъшната липса на промени да влоши международното положение на страната: положителната еволюция, наблюдавана в други държави, би довела до по-лоши позиции в международната класация.“
Докладът отбелязва изрично, че липсата на положителни или отрицателни промени в периода след май 2002 г. показва, че ресурсът на предприеманите до момента антикорупционни мерки вече е изчерпан и те не дават резултат. Според експертите постигнатият напредък в противодействието на корупцията в периода 1998-2002 г. се дължи предимно на мерки от морално-политически характер. „По същество това са „меки“ форми, които ограничават корупцията чрез оказване на
Масиран публичен натиск
Интересът, който се активира в такъв случай, е страхът от публичност и морално осъждане. Интересите, генериращи корупция, произтичат от дисфункциите в структурната организация на различни сфери на обществото. По същество обаче те все още не са засегнати. Работата в това направление предполага конструирането на „твърди“ мерки, които засягат интереси, предпоставящи корупцията като един от механизмите за решаване на проблеми, породени от дисфункциите на социалното устройство. Следва да се отбележи, че направеното в това отношение не е много. Твърде често един дисфункционален механизъм се заменя с друг, а много сфери, които генерират мощен корупционен интерес, остават незасегнати от подобни реформи (например финансирането на политическите партии).“
В доклада се обръща изключително внимание за значението на корупцията за развитието на бизнес средата. „За разлика от мнението на средния гражданин в страната сред бизнес елита
Проблемът за корупцията е с абсолютен приоритет
Според хората, които са двигатели на българската икономика, това не само че е най-сериозният проблем, но и положението продължава да е неблагоприятно.“ Тази оценка предизвиква сериозно безпокойство, защото дори проблеми като престъпността и политическата нестабилност не могат да изместят корупцията въпреки увеличаващия се дял на частния сектор.
Възможност да се намери обяснение на тези макронагласи към корупцията сред бизнеса е анализът на двата основни индекса на „Коалиция 2000“ - „корупционен натиск“ и „корупционни действия“. Стойността на двата индекса постоянно се понижава, като в средата на 2002 г. натискът и действията са се намалили два пъти. Същевременно данните от 2003 г. показват, че и двата индекса запазват нивата си и не отчитат по-нататъшно подобрение. При бизнес елита и двата индикатора показват дори известно влошаване. Това дава основание на анализаторите да предполагат, че вероятно има промяна в бизнес средата, защото бизнес елитите са подложени на значително по-голям корупционен натиск и първи регистрират измененията.
В този смисъл представителите на бизнес сектора избират алтернативни стратегии на действие за развитие. Т.е. адаптират се към съществуващата ситуация, въвеждат корупционните практики като елемент на бизнес стратегията и ценовото планиране. Затова може би бизнесмените отчитат корупцията като негативен
Проблем с най-голяма важност за обществото
От проучването на „Коалиция 2000“ става ясно, че сравнително малка част от населението на страната (около 18%) и представителите на бизнес сектора (около 19%) има доверие във възможността съдебната система адекватно да реагира на възникващите проблеми (граждански или стопански). Доминиращото мнение сред обществеността е, че тя е бавна, ненадеждна и в самата нея има сериозен корупционен проблем. Поради тези причини гражданите и бизнес елитът пo-скоро са склонни или да не прибягват до услугите на съдебната система, или самите те да я корумпират, или да решават проблемите си по други начини (графика 2). Близо 40 на сто от бизнесмените смятат, че неефективността на съдебната система повишава многократно риска по сделките.
Около 20 на сто смятат, че това увеличава средствата за неофициални разходи, а други 20 приемат, че проблемите със съдебната система ги принуждават да сключват краткосрочни договори. Според 75 на сто от българското население
В съдебната система има корупция
Според тях съдиите взимат пари, за да постановят присъда в определен смисъл, да протакат делото, да го прекратят, да забавят, ускорят или по друг начин повлияят върху вписването в търговския регистър. 63.4 на сто от запитаните смятат, че прокурорите взимат пари, за да прекратят наказателното производство, а 56% приемат, че следователите са притискани да спрат разследване или предложение за прекратяването му.
Проучването, проведено сред 454 магистрати от Коалицията през пролетта на 2003 г., показва, че професионалната общност има ясна представа за проблемите в структурата и функционирането на съдебната система. “Нещо повече, магистратите признават, че корупцията не е оставила незасегната и самата съдебна система. В това отношение проблемът от гледна точка на магистратите се възприема като по-малко остър, отколкото от гледна точка на населението и бизнес елита.
Независимо от обстоятелството, че различните групи магистрати са по-малко критични към себе си, отколкото към своите колеги, данните ясно показват стремежа чрез корупционни практики да се влияе върху хода и резултатите на следствието и съдебния процес. Около 4-6% от магистратите отбелязват, че не се срещат случаи на корупция в дейността на съдиите, прокурорите и следователите, а около 9-13% се затрудняват да преценят дали в дейността на съдебната власт се срещат случаи на корупция.” Данните от проучванията на общественото мнение и през 2003 г. показват висока степен на разпространение на корупция в съдебната власт. Същевременно всеки втори магистрат смята, че мненията за разпространение на корупцията са неоснователни.
Въпреки обществените нагласи за наличието на корупция в съдебната система Висшият съдебен съвет по време на петгодишния си мандат е взел решение за снемане имунитета на седем магистрати, от които шестима следователи в окръжни следствени служби и един военен следовател. ВСС е отхвърлил исканията за сваляне на имунитета по четири предложения - за един съдия, един прокурор и двама следователи - факт, който е отбелязан и в доклада на Коалицията. Това е разликата между съдебната система и МВР. Според годишния доклад на “Коалиция 2000” принос към положителното отношение за намаляване на критичното отношение на респондентите към правителствената антикорупционна дейност през 2002 г. имат широко рекламираните разследвания за корупция в системата на МВР и обявеният голям брой уволнени служители. Според авторите на доклада през миналата година тази тенденция е намаляла и това е довело до негативни оценки за държавната администрация. Този факт обаче е малко спорен, тъй като МВР и през миналата година даваше гласност на уволнени за корупция служители.
Изводите на експертите са: “Наличието на корупция в съдебната система подкопава нейната ефективност и възможностите й да изпълнява функциите, отредени й в конституцията. Липсата на доверие в обективността и справедливостта на съдебната система от своя страна силно затруднява и
Оскъпява икономическите транзакции
и повишава бизнес риска в страната. Конкуренцията между икономическите субекти се изкривява в нелоялни бизнес практики и стремеж за политически осигурено монополно надмощие. Сделките в официалната икономика са по-малко и по-краткосрочни, а компаниите имат ограничени възможности за растеж. И макар загубите за икономиката от повишения риск да не могат да бъдат измерени с точност поради влиянието на допълнителни фактори, отстраняването на корупционната обремененост на съдебната система вероятно ще има силен положителен икономически ефект в дългосрочен план.”
Но наличието на корупция в съдебната власт има и по глобален ефект - това вреди на обществото и държавата и извращава същността на самата съдебна власт, като възпрепятства осъществяването на възложените й от конституцията и законите функции за защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Тенденцията да се прехвърля отговорността от едно към друго звено на съдебната власт се проявява и при оценките за стадиите на наказателното и гражданското производство. Всеки четвърти съдия декларира, че корупцията е най-широко разпространена в стадия на предварителното производство, а всеки пети - при полицейското разследване. Обратно, прокурорите и следователите посочват съдебната фаза като основната част от наказателното производство, в която са съсредоточени корупционните практики.
В годишния доклад на “Коалиция 2000” пространно е развита тезата за необходимата реформа на съдебната система, полезни предложения и влиянието на евентуалните промени върху нейната ефективност.
Иначе на корупционния фронт - нищо ново.
Динамика на относителния статус на България в класацията на Трансперънси Интернешънъл Година Класация Индекс Стандартно Отклонение Брой на изследванията Брой на страните
2003 54 3.9 0.9 10 133
2002 45 4.0 0.9 7 102
2001 47 3.9 0.6 6 91
2000 52 3.5 0.4 6 90
1999 63 3.3 1.4 8 99
Автор: Йово НИКОЛОВ