Може ли да експроприираме експроприираното
(КАПИТАЛ) - 2002/9/14
Ако се направи всенародно допитване дали трябва да има закон за конфискация на имуществото на забогателите незаконно през последните 10 години, със сигурност той ще има одобрението на 90 на сто, дори и това да нарушава конституцията на държавата. Във времената, в които да си богат е равно на далавераджия, и при толкова много хора, които живеят на ръба на бедността, това е нормално. Подобен закон обаче изглежда достатъчно популистки, а заложените механизми в него наистина са странни. Идеята за закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, тепърва ще предизвиква спорове и дебат. Самият проект беше представен от министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов миналата седмица пред магистрати, депутати и журналисти. Според признанието на неговите автори той е заимстван от подобни закони в Ирландия, Холандия, Швейцария, САЩ и Италия. Все страни, които трудно биха могли да бъдат упрекнати, че не са “бели държави”.
Логиката на закона е, че въпреки санкциите по Наказателния кодекс, които се налагат на едно лице, то трябва да получи и имуществена такава. И тъй като в НК няма предвидена процедура за подобно отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, трябва да се приеме такъв закон. В България се мисли, че непременно трябва да има
Много точнаформулировка
За нещо, за да получи то необходимото възмездие. В съдебната зала адвокатите все повече се превръщат в лингвисти и семиотици и вместо Наказателния кодекс стискат като доказателство тълковния речник на българския език. Така например съдиите дълго не осъждаха никого за рекет, той като нямало такова престъпление в НК. А по същество рекетът си има достатъчно красноречив български синоним и той е изнудване. Същото е и с отнемане на МПС вместо кражба на МПС и т.н.
Предлаганият Закон за отнемане на имуществото от престъпна дейност също си има своя аналог и сега в българския правов мир, но не се използва. Законът за собствеността на гражданите, глава трета, регламентира именно нетрудовите доходи, т.е. имуществото, придобито по съмнителен начин. Той обаче е социалистически и не се прилага въпреки някои опити през последните пет години. Основните обвинения срещу него са, че човек трябва да доказва, че е невинен пред съда вместо обратното, което нарушава презумпцията за невинност. Всъщност става въпрос за това, че човек трябва да докаже пред съда законността на своето имущество и доходите. В този смисъл предлаганият идеен проект от МВР е доста по-шокиращ.
В самото наименование на закона е посочено, че той засяга имуществото, придобито от престъпна дейност. В самия закон обаче никъде няма определение на това понятие. Сякаш се игнорира фактът, че само съдът може да каже кое е престъпна дейност и кое не. В чл. 3 на законопроекта например е посочено кога задължително се образува особено производство - когато е образувано вече наказателно производство за тероризъм, наркотрафик, контрабанда, пране на пари, търговия с хора. В тези случаи биха могли да се намерят аргументи, за да бъдат блокирани сметките и имуществото на разследваните. Естествено, докато се произнесе съдът. Но в ал. 4 на същия член е добавено, че особено производство се образува, “когато има достатъчно данни, че определено имущество е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, свързана с други престъпления, но не може да бъде отнето изцяло или не подлежи на отнемане в полза на държавата по силата на Наказателния кодекс”. Т.е. излиза, че евентуалният закон ще има по-силно действие от кодекса, което противоречи на правната уредба. Разследването по този закон трае шест месеца, но срокът може и да бъде продължен с още шест. Според чл. 12 особеното производство може да се образува по сигнал по инициатива на окръжния прокурор. Можем да си представим какво би се случило с един бизнесмен, за когото някой анонимно сигнализира, че се занимава с контрабанда. Една година той ще се разкарва между ревизии, експертизи и учреждения, с блокирани банкови сметки и имущество.
Същата участ
Засяга и бизнеса на жена му, на родителите му, на децата му и, общо взето, на всички, които се намират поне на три метра около него... За да му се случи всичко това, в закона е записано, че прокурорът (чл. 17) може да иска от съда запор, претърсване, блокиране и т.н. Добре е поне, че е предвидено това да го решава съдът. Според чл. 19 например решението на съда влиза незабавно в сила, т.е. то не може да бъде обжалвано или ако е, това няма значение.
Само като публичен линч може да се определи изискването на чл. 29, ал. 2 окръжният съд да публикува в Държавен вестник обявление за постъпилото искане от прокурора. Видно от ал. 1 на същия член това е едва ли не обвинителният акт на прокурора с цялото имущество на разследвания. Ами ако съдът реши, че няма достатъчно доказателства за вина на лицето, какво става с “публичния линч” чрез Държавен вестник? Почти всеки състав на този закон просто предизвиква потърпевшия да се запъти към съда в Страсбург и да осъди държавата.
Законът естествено не отчита и някои други съществени факти.
Банките ще изпаднат в странната ситуация да не могат да имат сигурни обезпечения срещу кредитите. Те и сега са достатъчно предпазливи в тази си дейност. България има над 40 спогодби за защита на инвестициите - в това число с Швейцария, Австрия, Гърция, Кипър и т.н.. Хубави кътчета, кореспондиращи със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане - тоест, когато си прехвърлиш имуществото на физическо или юридическо лице със седалище в такава държава, могат да го конфискуват по реда на законопроекта само ако предварително държавата (България) изплати равностойно парично обезщетение. Казано по-просто -
Не могат да го конфискуват
Защото тези спогодби имат приоритет пред вътрешното законодателство.
Сред другите критики, вече появили се в медиите, е и тази, че проектът противоречи поне на няколко текста от конституцията - примерно чл. 17 и чл. 19, както и на други нормативни актове с по-висока сила - НПК, НК, Закона за нормативните актове. Допълнено е и това, че досега не е имало такъв закон с толкова дълъг период с обратна сила - близо 12 години. Самият срок е произволно избран. Министър Петканов каза на обсъждането, че просто така са избрали. Но възниква основателният въпрос защо примерно действието му не започне от 1987 г. например. Законодателната инициатива на вътрешния министър предизвиква и въпросът как той се вписва в перманентно появяващите се призиви от някои части на НДСВ за амнистия на капиталите, които естествено са изнесени в чужбина по незаконен начин.
Дискусията по този закон ще продължи, особено като се имат предвид обществените настроения. Приемането му при всички положения ще донесе политически дивиденти на вносителя му и негативи на опонентите му. Но ако наистина обществото реши, че трябва да има експроприация на експроприираното, законът трябва значително да бъде детайлизиран, да бъде съобразен с действащото законодателство, за да бъде избягната всяка възможност за субективност.