Конкурентоспособността ни падна до 53 място
() - 2010/5/19
Technews
На опашката сме по прилагането на добри управленски практики, сочи нов анализ
От 38 на 53 място е слязла България в ежегодната класация на конкурентоспособността на икономиките IMD World Competitiveness Yearbook 2010: Годишник на световната конкурентоспособност 2010. Той е изготвен от швейцарския институт IMD със съдействието на Центъра за изследване на демокрацията. Според анализа в годишника, икономическата криза през 2010 година се е отразила на всички сектори на икономиката у нас: търговия, инвестиции, заетост, финанси, производителност, реформи в социалната сфера. При получилия се спад с цели 15 позиции страната ни се оказва по-назад от Румъния, Аржентина, Хърватия, Украйна, Венецуела.
Над 200 критерия биват анализирани всяка година от IMD за изготвянето на класацията. Налице са 76 критерия в областта икономика, 67 критерия за бизнес-среда, 71 критерия за дейността на правителството и 113 критерия за инфраструктура. Две трети от данните са "твърди", тоест статистически, а 1/3 са т. Нар. "меки" данни – информация от анкети сред бизнеса.
От четирите основни категории критерии, по които се изследва конкурентоспособността на всяка от страните, най-малък спад е налице в категорията ефективност на правителството. Там спадането е до 32 място, с четири места по-надолу спрямо 2009 г. По този показател сме били на 29 място през 2008 г. и на 28 място през 2009, но в по-предишните години все пак класирането е било още по-ниско (37 и 38 място за 2006 и 2007).
Ефективността на икономиката е изостанала най-осезаемо, с 20 позиции до 46 място. Това е най-лошото ни класиране по този показател за целия период от 2006 г. насам, откакто страната ни участва в класацията. В периода от 2006 до 2009 година сме били съответно на 39, 31, 38 и 26 място.
Инфраструктурата у нас е класирана на 48 място (спад с 5 позиции). Тук е налице ясна и трайна тенденция на изоставане. От 2006 година насам класирането ни се движи така: 40, 41, 41, 43 и сега – 48 място.
Ефективността на бизнеса у нас е оценена най-ниско – на 56 място, като след нас се нареждат само Словения и Хърватия. Основна причина за това е, че кризата се отразява най-силно при бизнеса. Това е най-слабото класиране за анализираните 5 години (от 2006 досега местата са били съответно: 42, 54, 48, 47).
"Макар че премиерът твърди, че икономически сме добре, това не е вярно и ето че от данните се вида ясно", коментира Мартин Димитров, съпредседател на ПГ на Синята коалиция. Според него властта в България е направила една вярна крачка, намалявайки размера на първоначалния капитал за регистриране на ООД, но сега е време да се облекчат и процедурите по банкрут. Налице са условия за лесно влизане в бизнеса, трябва да има и лесно излизане, аргументира се Димитров. По думите му, много фирми у нас в момента "висят в нищото", защото не могат да се закрият, макар да е видно, че това е единствено решение за тях.
Много рядко у нас се прави оценка на потенциалното въздействие от мерките, които се гласуват, от законите, които се създават и въвеждат в действие, посочи още Димитров, с което "ритна по кокалчетата" зам.-министрите, дошли за представянето на Годишника Евгени Ангелов и Първан Русинов. "У нас рядко се прави анализ какво ще се случи с приемането на един нов закон, кой как ще го понесе", аргументира се Димитров.
Опит за такъв анализ на потенциалното въздействие ще се опита да направи Министерството на транспорта, ИТ и съобщенията по отношение на предложения от академичната общност закон за високотехнологичните паркове. В това се зарече Първан Русинов като реплика по повод твърдението на Мартин Димитров.
"Много от проблемите, за които сме предупреждавали по-рано, остават и се засилват", коментира данните Руслан Стефанов, координатор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията, по повод изнесените данни на IMD. По думите му, отдавна е факт, че под привидно добрите макроикономически показатели – например малък бюджетен дефицит, ниска безработица и др. - се крият редица проблеми и кризата "оголи" тези проблемни области. Добрите макроикономически показатели бяха само прикритие на проблема, добави той.
Разбивка на 12-основни показателя за конкурентоспособността показва, че е налице подобрение по два от показателите: цени (от 35 на 21 място) и и фискална политика (от 25 на 22 място). "Има добри зони, но те не могат да се разглеждат самостоятелно – трябва да се гледат само в контекста на цялостната картина", подчерта Стефанов. Така е, защото дори да има добри цени, ако страната не инвестира в научно-изследователска дейност за създаването на иновативни продукти, тя няма да има какво да продава на световния пазар и няма да извлече полза от добрите си цени.
Най-лоши са показателите на страната ни за научна инфраструктура (51 място) и управленски практики (56 място). Тези два показателя са голяма аларма, защото изоставането по тях е "определящо за това колко и какви нови продукти ще произвеждаме" – фактор, който пряко влияе на конкурентоспособността ни.
Именно констатацията за лошата научна инфраструктура провокира Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма – да обяви, че кабинентът готви нов пакет от мерки за насърчаване на иновациите, в това число увеличаване на разходите за научно изследователска и развойна дейност до 2% от БВП в срок до 2020 г, насърчаване на инвестициите в НИРД чрез Закона за насърчаване на инвестициите, стартиране на фондове за рисково финансиране.