Сивата икономика - черно петно върху престижа на България
() - 2005/11/7
От скрития пазар на труда до контрабандата - всичко е източник на средства за групировките
Скритата икономика е не само сложно социалноикономическо явление, а е преди Всичко неконтролиран от обществото сектор на обществено Възпроизводство. При него публичната, частната и криминално придобитата собственост се използват с цел получаването на доходи, "скрити" за органите на държавното управление и контрол.
Относителният дял на скритата икономика в света като цяло се оценява на около 10-12 % от брутния вътрешен продукт (БВП ). В страните от "третия свят" средно тя надхвърля 30-40 %, а в държави-те 6 преход се колебае средно около 25-30 %. Анализите показват, че когато делът на скрития сектор надхвърли смятаните за критични нива 40-50 % от БВП, влиянието върху стопанския живот става толкова осезателно, че противоречието между формалните и неформалните сфери на дейност се превръща от Второстепенно в основно социалноикономическо противоречие.
Още 6 началото на икономическите реформи България се нарежда на едно от първите места сред страните В преход по размер на скритата икономика.
Работещи без договор
По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2002 г. средногодишният брой на официално ненаетите на работа лица е 1,9 млн., докато броят на всички заети лица е около 3 млн. души. Според анкетното изследване на "Витоша Рисърч" от месец декември 2002 г. 23,5% от интервюираните предприемачи смятат, че работещите без договор са между 26% и 50%, над 10 на сто твърдят, че скритата заетост е между 50% и 75%, а други 5 на сто от тях са посочили, че тя дори надхвърля 75%. Ако усредним отговорите на всички предприемачи, ще се получи, че по техни преценки в икономиката ни са работили около 25% наети без договор. Най-голям е бил техният дял в строителството (29,1), докато в промишлеността относителният дял на неформалната заетост е 19%) и в услугите (25,3%). Според изследването от март 2003 г. техният дял е намалял до 16,8 %. Тенденцията към намаляване се запазва и през ноември процентът вече е 9,9. Като основна причина за това са мерките на Министерството на труда и социалната политика за задължителна регистрация на договорите.
Изплащане на по-високи от обявените заплати
Изследванията на "Витоша Рисърч" показват, че укриването на част от реално изплащаните заплати е много по-разпространен начин за укриване на част от доходите от труд, отколкото работата без сключен договор. Според изследването на бизнеса от декември 2002 г. предприемачите са смятали, че около една трета от работещите (33,8%) получават по-висока от декларираната работна заплата. През март 2003 г. техният дял е спаднал на 22,6%. Според НСИ през същия месец, ако средната работна заплата на наетите по трудов договор е 280 лв., то нейното истинско равнище достига около 331 лв.
Социалното осигуряване и скритата икономика
Едно от най-характерните проявления на скритата икономика е избягване плащането на социалноосигурителни вноски в обществените осигурителни фондове. Като се съпостяват данните на НСИ за заетостта с данните от персоналния регистър на Националния осигурителен институт, към септември 2003 г. се установява, че само 83,9% от заетите в икономиката се появяват като осигурени лица. Само 24% от общо заетите в селското стопанство се осигуряват към септември 2002 г. и то предимно работещи в държавния аграрен сектор. През годината са платени осигурителни вноски само на около 4 хил. земеделски производители.
Скритата икономика и данъчното облагане
В България мосово съществува нагласа за укриване на данъци и страната ни е сред лидерите по размер на скритата икономика между страните-кандидатки за присъединяване към ЕС. Освен основните генератори на този феномен, характерни за Всяка икономика: тежестта на данъчното бреме, неефективното прилагане на законите, административните бариери пред бизнеса и т.н., у нас съществуват и типично български фактори със силно въздействие. Това са липсата на исторически традиции на пазарна и данъчна култура, кризата на доверието в държавността, острото недоволство от равнището на предоставяните обществени услуги и не на последно място чувството за безнаказаност. Допитване на МБМД от 2003 г. показва, че 61% от големите данъкоплатци, 69% от гражданите и 74% от едноличните търговци намират данъчната система в България за несправедлива. Според оценките на експертите на SG Group, Главна данъчна дирекция и Световната банка, най-голяма е степента на укриването при данък печалба - при него събираемостта през 2002 г. е около 55 %. При ДДС събираемостта е значително по-висока (около 75 % от предвиждания размер), но по своята абсолютна величина пропуснатите приходи са също толкова значителни.
Скритата икономика и контрабандата
Външната търговия е един от основните източници на доходи в скритата икономика чрез извършване на контрабандни операции и митнически измами. Проучването на търговията с икономическата зона на ЕС установява значителни разлики, както при съпоставката на българския износ със западноевропейския Внос - около $ 375 млн. неотчетен български износ, така и при сравняването на износа от ЕС с обявения в България внос - около $ 483 млн. неотчетен от българските митници Внос. Относително към обема на българския, респективно европейския износ, разликата възлиза на 15 %, респ. 18 % за външната търговия през 1998 г. Разминаването е най-голямо при отчитане на вноса от Гърция и Холандия.
Последици от съществуването на сивата икономика
На първо място това е сферата на паричното обръщение, където криминализацията и посивяването на сектора са особено опасни за обществото и за цялата икономическа система. Редица експерти смятат, че може да се говори за преход към контрол върху сферата на паричното обръщение от страна на някои криминални структури. Пример за това са част от застрахователния бизнес, банковото дело, Валутната търговия и др.
Друга чувствителна сфера са отношенията на собственост. Посивяването и криминализацията тук се отнасят най-вече до собствеността в търговията и общественото хранене, недвижимата градска собственост, енергийно-суровинния комплекс и пр. На практика, от една страна, собствеността се явява икономическа база, върху която стъпват участниците в скритата икономика, а от друга - чрез нея се легализират финансовите резултати, реализирани в сенчестия бизнес.
На трето място е външноикономическата сфера. Тя се използва не само за бързо натрупване на капитали, но и за легализиране на една значителна част от криминално натрупаните доходи.
За формиране на хранителната среда за сивия бизнес най-голямо значение има пазарът на потребителски стоки и услуги. Тук рефлектират всички последици от формирането и развитието на сивата икономика, започвайки от укриването на доходи, социални осигуровки, данъчни задължения, контрабанда на стоки и пр.
В крайна сметка сивата икономика се превръща в основен източник на средства на икономическите групировки за оказване на натиск Върху държавни служители и институции.


Автор: За българската нация

Go back BG Online