Енергия на бедността
() - 2009/10/9
utilities.bg
Оригиналният текст може да бъде намерен тук
В началото на двадесет и първи век, темата за достъпа до електроенергия като предпоставка за социално и икономическо развитие звучи анахронично, или актуално единствено в рамките на дебата за развитието на страните от третия свят. Въпреки че 2.64 млрд. души без модерни горива за готвене и още милиард и половина без ток действително се намират в Африка и Азия, не всеки европеец се радва на непрекъснат достъп до електроенергия, или пък не потрепва при вида на сметката за ток.
В България, страната с най-ниски цени за битово потребление на електроенергия в ЕС, хиляди домакинства са редовно лишавани от тази универсална услуга поради невъзможността да заплатят за консумираната електроенергия. Съчетанието на ниски цени – неплатени сметки е на пръв поглед парадоксално, особено ако се вземе предвид и фактът, че потреблението на електроенергия на домакинство е два пъти по-ниско от средното за ЕС.
Явлението "енергийна бедност" обяснява тази на пръв поглед нелогична закономерност. Въпреки че липсва общоприето определение за енергийната или горивна бедност, широко разпространена в енергийния дебат е дефиницията, възприета от Великобритания, според която енергийно бедни са тези лица, чиито разходи за електроенергия надвишават 1/10 от общите им доходи.
В България, разходите за електроенергия, вода, и жилище са около 14% от домакинския бюджет на средното домакинство, според данните на НСИ. Следователно, ако приемем британската дефиниция, излиза, че средното българско домакинство, т.е. голяма част от населението, е в категорията "енергийно бедни". Една част от тези домакинства, или 360000 от общо 2,9 милиона за страната, разчитат на енергийни помощи през отоплителния сезон. Нуждаещите се потребители, които не попадат в обсега на социалните помощи, влизат в списъка на нередовните платци и допринасят за ниската събираемост на вземанията, която при топлофикациите достига критичните 50%. Когато енергийните компании решават проблема с натрупания дълг кардинално, с прекъсване на достъпа до електроенергия на цели квартали, на "помощ" се притичват популистки политици с обещания за "уреждане" на сметките за ток. Ако тази картина доукрасим с предстоящото поскъпване на електроенергия и очакван спад на приходите със задълбочаването на икономическата криза, то пейзажът се превръща в "мрачен" в буквалния и преносен смисъл на думата. За да се избегне подобно неблагоприятно развитие, е необходимо социалният и енергиен дебат да догонят ежедневието по отношение на явлението енергийна бедност.
В рамките на Европейския съюз, необходимостта от защита от енергийна бедност е ясно изразена както на политическо, така и на законодателно равнище. Резолюция на Европейския парламент от септември 2008 г. призовава всяка държава-членка да приеме национален план за борба с горивната бедност. Без да налага общоприета дефиниция за енергийна бедност, законодателството на ЕС, чрез Директивите за електричеството и газта, изисква всяка държава-членка на ЕС да възприеме дефиниция за уязвими групи потребители, чиито социален и икономически статус би ограничил достъпа им до електроенергия.
Подходът за защита на уязвими групи от населението най-често се явява под формата на стратегии за повишаване на енергийната ефективност, на въвеждане на специални договорни условия, които облагодетелстват най-бедните домакинства, или на предоставяне на социални помощи за уязвимите потребители. Във Великобритания например, съществуват редица програми за оценка на нуждите от по-добра енергийна ефективност на домакинства. Програмите са подплатени с грантови схеми за въвеждане на съответните мерки за подобряване енергийната ефективност на жилищата на социално слаби семейства. Идеята за комфортно и достъпно отопление на дома е водещият принцип на програмите, тъй като се смята, че температурите под 20°С в домакинствата водят до редица респираторни заболявания и повишени нива на смъртност през зимата.
Други държави като Австрия, Германия и Швеция изграждат социални жилища с висока енергийна ефективност, като по този начин предпазват обитателите им от високи сметки и задълбочаване на бедността. Отвъд океана, особено иновативен е подходът на Кейп Код, щата Масачузетс, където местните власти събират 200 000 потребители в сдружение, чрез което закупуват електроенергия на конкурентни цени. В Щатите на федерално равнище съществуват програми за енергийни помощи и помощи за енергийна ефективност за лица и семейства, чийто доход е под установения минимум.
В България темата енергийна бедност е все още неутвърдена в социалния и енергиен дебат. Появяването й в концепцията за Енергийна стратегия до 2020 г. е обнадеждаващо, предвид отделеното внимание на този проблем, и обезсърчаващо предвид предложените решения.
Енергийната стратегията посочва поетапното увеличаване на доходите като перспектива за решаване на проблема с енергийната бедност. Повишаването на доходите безспорно е желателно и устойчиво решение за защита от горивна бедност. В краткосрочен план обаче е нереалистично да се предположи, че повишаването на доходите осезаемо ще изпревари бързото покачване на цените на електроенергията, особено предвид настоящата икономическа криза. Ако вземем предвид британската дефиниция за енергийна бедност – разходи за електроенергия повече от една десета на приходите на домакинството – то покачването на доходите на най-уязвимите (с минимална заплата от 240 лв. или гарантиран минимален доход 65 лв.) би следвало да бъде внушително, за да изпревари покачването в цените на енергията. Ето защо, социалните помощи или субсидирането на част от изразходваната електроенергия, така че тя да не надвишава 1/10 от приходите на домакинствата, е по-реалистично и необходимо решение в краткосрочен план.
Системата за социално подпомагане чрез целеви енергийни помощи е изтъкната като безспорно предимство в областта на регулацията на сектора в проекта на енергийна стратегия. Енергийните помощи, разпределяни от МТСП от 1998 г., подсигуряват 280 лв. в помощ на 360 000 социално слаби домакинства и без съмнение помагат на някои уязвими групи да посрещнат мразовитите зими. При все това, начинът на определяне на бенефициентите на тези помощи оставят редица нуждаещи се на студено. Например, пенсионер, който живее в къща с две стаи, не би могъл да получава енергийна помощ, тъй като изискването на наредбата е обитаваното от едно лице собствено жилище да е не е по-голямо от едностайно. Дарения, направени през последните пет години, също биха дисквалифицирали един нуждаещ се човек, както и притежанието на една нива, която би се сметнала за потенциален източник на доход. Лица или семейства, които са търсили прехраната си в чужбина през последните 12 месеца, също не биха могли да разчитат на енергийни помощи през зимата.
По-обнадеждаващи по отношение на защитата от енергийна бедност изглеждат заложените от енергийната стратегия цели за повишаване на енергийната ефективност. За да навакса своята изостаналост в тази област, България слага летвата по-високо от Европейските цели за 2020 г. и се зарича да подобри енергийната ефективност с 50%, вместо с 20% процента, спрямо 2005 г.
Подобряването на енергийната ефективност носи редица предимства за социално слабите и за обществото като цяло. От една страна, когато се поставят топлоизолации, закупуват уреди, които пестят електроенергия, или когато ефективността е постигната с промяна на поведението, се намаляват разходите за електроенергия, като се запазва нивото на комфорт. От друга страна, по-ниското потребление на електроенергия води до по-ниски нива на емисии на въглероден двуокис и съответно до по-малко замърсяване на околната среда. Предоставянето на грантови схеми, по модела на други държави в ЕС, би подпомогнало социално слабите домакинства да намалят разходите си за електроенергия, като в същото време допринесат за устойчивостта на социално-икномическото развитие. При предоставянето на грантови схеми за енергийна ефективност би следвало да се търси висока възвращаемост на инвестицията, като се имат предвид и предимствата на окрупняването на подобни мерки и решения.
Бедността, в нейното енергийно измерение, едва ли скоро ще остане в историята на ЕС или ще смени изцяло своето географско положение. Предвид предстоящите покачвания на цените за електроенергия, предизвикани от по-нататъшната либерализация на пазара и задълженията за използване на по-скъпата зелена енергия, темата ще продължи да е актуална в ЕС и особено в България, където цените предстои да догонват европейски равнища. Това означава, че политиките за защита от енергийна бедност трябва да разчитат на сериозно финансово обезпечение и висока ефективност. Съществуват различни възможности за финансиране на подобни стратегии. От една страна, държавният бюджет понастоящем заделя 100 милиона лв., отредени за целеви енергийни помощи. Към тях бихме могли да прибавим и част от средствата, които централите ще заплащат за емитираните от тях парникови газове и които според енергийната стратегия ще достигат до 1600 млн. годишно през 2020 г. Ако към тях включим и част от възлизащите на 6 млрд. евро годишно към 2020 г. средства, спестени от по-малък енергиен внос в резултат на повишена енергийна ефективност, то тогава държавата ще може да се бори много по-агресивно с проблема енергийна бедност. За да могат предприетите мерки да достигнат до най-уязвимите потребители, те трябва да са добре насочени и да включват премерен микс от социални помощи и действия за повишаване на енергийната ефективност.
Автор: Камелия Димитрова, Център за изследване на демокрацията