ИНОВАЦИИ БГ 2008: БЪЛГАРСКАТА
() - 2008/2/8
сп. ИнфоТех
Докладът Иновации.бг цели да осигурява всяка година надеждна оценка на иновационния потенциал на българската, икономика и на състоянието и възможностите за развитие на българската иновационна система. Топ прави препоръки за подобряване на обществената политика по отношение на иновациите, като се опира на най-новите теоретични и емпирични изследвания в света и отчита специфичната икономическа, политическа, културна и институционална рамка, в която се развива иновационната система на България. Предназначен е за лидерите в обществения и частния сектор в страната. Основен фокус на доклада са иновативните предприятия в България и един от най-важните двигатели за тяхното развитие - информационните и комуникационните технологии.
Четвъртото Иновационно проучване на Общността (Community Innovation Survey 4), публикувано през 2007 г., показва, че делът на иновативните фирми в България е 16% от всички предприятия в промишлеността и услугите. По този критерий страната е на последно място в ЕС-27. За сравнение делът на иновативните предприятия в ЕС-27 е 40%, т.е. България има над два пъти по-малко иновативни компании от средното за ЕС. В сравнение с най-добре развиващите се страни в Централна и Източна Европа, Унгария и Чехия, в България големите, както и малките и средните предприятия (МСП) имат почти два пъти по-ниска иновационна активност, а в сравнение с най-иновативните икономики на ЕС, Финландия и Германия например, тази разлика е почти три пъти. Могат да бъдат изтъкнати множество причини за подобно слабо представяне на българските компании, но най-общо те се групират в: (а) наследения нискотехнологичен профил на българската икономиката и (б) липсата на подходящ климат, който да стимулира иновативността на компаниите. Влизането на страната в ЕС е шанс тези негативни системи от фактори да се преодолеят, ако българското правителство предприеме смели стъпки за изработване и реализиране на прозрачна, отворена и интегрирана иновационна политика.
Анализът на иновативните предприятия в България и ЕС-27 по сектори показва, че относително най-иновативни са секторите компютърни технологии, НИРД, инженерни и консултантски дейности (61% от европейското равнище) и финансовото посредничество (62%). Те са доминирани от мултинационални корпорации, които трансферират свое ноу-хау към филиалите си в България и са катализатор за въвеждане-то на нови продукти и услуги, както и за подобряване качеството на управление и маркетинг. Имайки предвид хоризонталния характер на дейността на тези два сектора, може да се предположи, че именно там трябва да се търсят решенията за подобряване на иновационната активност на българските предприятия. Заслужава да се обърне внимание на факта, че липсата на интегрирана обществена иновационна политика и публично-частно партньорство при информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и при финансовите услуги вероятно е един от основните фактори тези сектори да не отбележат по-висок иновационен ръст и тяхното влияние да не се почувства по-силно в цялата икономика.
Характерът на специализация на българската икономика най-добре се представя от дела на високо-технологичния износ в общия стоков износ. По този показател България се нарежда на едно от последните места в Европа, което разкрива нискотехнологичния профил на българската икономика. Имплицитният извод, който може да се направи от тези данни, е, че българската иновационна система не е насочена към създаването на продукти с високо съдържание на знание и технологии. От новите страни членки само Унгария има високотехнологична специализация над средното за ЕС-15 и ЕС-27. Още от началото на 1990 г. Унгария провежда целенасочена политика към Високите технологии. Страната не само привлича силни чуждестранни инвеститори, но и успява да ги задържи дългосрочно чрез отличните си механизми, създадени да абсорбират знанието на чуждестранните инвеститори, а именно - конкурентоспособни МСП-доставчици на мултинационалните компании, привлекателен бизнес климат и квалифицирани човешки ресурси (с най-висок дял обучаващи се в инженерните науки).
Един от основните фактори за иновативност на българските предприятия е навлизането и разпространението на информационните и комуникационните технологии. ИКТ секторът е и един от най-иновативните в страната. Както беше прогнозирано в Иновации.бг 2007, компютризацията на българските предприятия достигна платото си от 90% от предприятията през 2007 г. Навлизането на Интернет в българските предприятия забавя своя темп през 2007 г., главно поради влиянието на микро- и малките фирми. Средното равнище на проникване остава 75-76%, което е с около 20 процентни пункта по-малко от това в ЕС-15. При фирмите с персонал от 10 и повече човека 87.5% имат достъп до Интернет, което В тази целева група отговаря на прогнозата от предходния доклад Иновации.бг 2007. Средният дял свързани компютри с Интернет в българските предприятия е 72.18%. Ако се вземат за база само фирмите, които имат Интернет, отношението е 76.6%-78%. През 2007 г. се наблюдаваше най-значителното до момента увеличение на изграждането на фирмени уеб-страници в България. Една трета от българските предприятия вече имат собствена уеб-страница, като степента на разпространение на уеб-присъствието на фирмите се определя от интензивността на конкуренцията в съответния отрасъл, включително в Интернет пространството.
Анализът на иновативността и технологичния капацитет на националната икономика и на научноизследователската дейност показва, че държавната политика не е подготвена да отговори на предизвикателствата на общата европейска иновационна политика и на необходимостта науката, технологиите и иновациите да се превърнат в ключов фактор за икономически растеж и конкурентоспособност. През 2007 г. в научно-технологичната и иновационната политика на страната не са настъпили съществени промени. Липсват визия и политическа воля за дългосрочна промяна за създаване на благоприятен иновационен климат - развитието на интегрирана иновационна политика, с научни и технологични измерения, и свързването й с другите национални и регионални политики. България е единствената страна от ЕС, която не е определила своята национална цел за научноизследователска интензивност по Лисабонската стратегия. При прегледа на националните програми за реформи към България е отправена препоръка "да разработи интегрирана политика за научни изследвания, развойна дейност и иновации, насочена към реформа на публичната система за научни изследвания и развойна дейност, при която публичната подкрепа за научни изследвания и развойна дейност да се ориентира към по-конкурентно финансиране, съсредоточено върху ключови приоритети, въз основа на обща цел за интензитета на научните изследвания и развойната дейност за 2010 г."
Автор: Руслан Стефанов, координатор н