Организираната престъпност купува политици в България
() - 2009/12/7
novini.dir.bg

Организираната престъпност продължава да бъде основен източник на политическа корупция, сочат данните от годишния доклад за корупцията в България, представен днес от Центъра за изследване на демокрацията.
Цената на непрозрачното управление и политическата корупция ще става все по-явна и по-болезнена за българското общество заради рязко намаляване на икономическия растеж, сочи докладът. Заради кризата са намалели усилията срещу корупцията. Очакванията на обществото преодоляване на корупцията е България не бяха оправдани поради продължаващата липса на воля и капацитет в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Законодателните и институционалните промени в съдебната власт и правоохранителните органи не доведоха до очакваната по-висока наказуемост на корупцията и организираната престъпност в страната, сочат данните от доклада.

Посочват се и някои позитивни тенденции: административната корупция при бизнеса намалява с 50 % след приемането на страната в ЕС и понижаване на дела на скритата икономика и различните нейни проявления - укриване на доходи, данъци и заетост. Скритата икономика се оценява на около 10 млрд. лв. през 2008 г. Значителен антикорупционен ефект има прекратяването на безмитната търговия на сухопътните гранични пунктове.

Две години след приемането на България в ЕС основно предизвикателство пред страната остава практическата безнаказаност на корупцията и организираната престъпност във високите етажи на властта. През периода 2007 - 2008 г. се наблюдава намаляване на наказуемостта по отношение на корупционните престъпления и
организираната престъпност, като тенденцията засяга както внесените обвинителни актове в съда за корупционни престъпления, така и за престъпления, свързани с организираната престъпност. Наказателните дела и присъди за корупция остават малко на фона на оценките за разпространението на корупцията в страната.

Мнозинството от образуваните досъдебни производства за корупционни престъпления (80% за периода 2004 - 2007 г.) въобще не достигат до съда и се спират или прекратяват още на фазата на досъдебното производство. От делата, достигнали до съд, значителна част (над една трета за периода 2000 - 2007 г.) не завършват с осъдителна присъда и обвинените лица не получават никакво наказание.

Системата за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията регистрира тенденция на нарастване на корупцията сред населението в България и връщането й към нивата отпреди осем години. През 2008 г. броят на корупционните транзакции нараства до около 175 000 средномесечно или около 2 100 000 годишно. За българските граждани корупцията категорично се очертава като най- важния проблем, пред който е изправена страната.

Делът на гражданите, които определят корупцията като проблем пред българското общество се повишава повече от два пъти през последните четири години (от 31 % през март 2004 г. до 64,7% през 2008 г.).
България притежава много от характеристиките на страна, засегната от политическа корупция, сред които са: липсата на политически морал и политическа отговорност, които са необходими условия за противодействие на политическата корупция; толерирането на олигархичната организирана престъпност, което не позволява напредък и по отношение на останалите типове организирана престъпност; олигархизирането на икономиката и използването на държавни средства за партийни и лични цели, основно чрез управлението на държавни ресурси в сектори като концесиониране на инфраструктура и енергетика; целенасочените опити да се завладеят неправителствените оргяанизации.

Като основен белег на политическата корупция в страната все по-ясно се очертава оправдаването на действията на управляващите със съществуващото законодателство, съчетано с преднамерено използване на законовата уредба за целенасочено облагодетелстване на близки до властта представители на частния сектор. Налице е ясно изразена политическа воля със законови средства да се фаворизират определени частни интереси, като същевременно прилагащите тези действия държавни служители твърдо се защитават от почти постоянното обществено и политическо (вкл. на международно равнище) недоволство.

Фрапиращ пример в това отношение и една от емблемите на политическата корупция в България през последните две години е практиката на замени на държавни и общински имоти (гори и земи), при които без оценка на икономическата целесъобразност се прехвърлят държавни гори и земи в инвестиционно най-привлекателните местности на страната срещу такива в по-изостанали региони. По консервативни оценки, загубата за държавния бюджет само за 2008 г. от пропуснати приходи при подобни замени възлиза на 1,5 млрд. лева. Загубата за обществото - от нанесени екологични щети, приватизирането и затварянето на природни ценности и др. - е неизмерима.

Забелязва се и навлизането на корупционни практики в сферата на неправителствените организации (НПО), които традиционно се оценяват като най-малко корумпирани в сравнение с другите сфери на обществено-икономическия живот в България. В периода 2000-2007 г. НПО се увеличиха пет пъти, като повечето от новите организации бяха създадени като инструмент за правомерен допълнителен доход, уреждане на политически и лични приятелски кръгове и защитен изход от властта. 76 % от депутатите, 75% от министрите и председателите на държавни и изпълнителни агенции и над 90 % от кметовете на общини в България участват в управителните съвети на НПО.

Организираната престъпност продължава да бъде основен източник на политическа корупция. Условно могат да се очертаят три типа криминални структури:
- силови предприемачи («силовите групировки" са най-ясно разграничимата и предизвикваща внимание част от организираната престъпност);
- девиантни предприемачи, които си осигуряват конкурентно предимство на пазара чрез спестяване на мита, данъци, такси и криминални транзакции;
- политически инвеститори (олигарси), с най-голямо влияние в България и понастоящем и най-често се свързвани с политическата корупция.

На местно равнище контролирането на публични ресурси в полза на малка група предприемачи е особено фрапантно. Групи от 2-3 до 5-6 лица (или семейства) успяват да контролират в града и региона не само местната власт, но и представители на централните държавни институции - полиция, данъчни, строителни и други служби, а също и местните съд и прокуратура.

Наред с овладяването на най-високите етажи на властта - правителството и ръководствата на управляващите политически формации, не по-маловажен приоритет при олигархичния модел е влиянието над депутати, над държавната администрация и над съдебната система. Подобна симбиоза им позволява впоследствие да контролират държавни предприятия, да получават неограничено банково финансиране, да внасят и изнасят стоки без митнически контрол, да избягват данъчни проверки, да «печелят" всички свои дела в съда, да получават специални клаузи в законите и т.н. При този модел процесът е двустранен - олигарсите се превръщат в кадровици на висшата администрация.

Go back BG Online