Руслан Стефанов: През есента бюджетният дефицит може да се окаже още по-голям
() - 2009/8/7
glasove.com

Оригиналният текст може да бъде намерен тук

Фискалната система на България е тромава и това, което се вижда сега, е само онази част, за която имаме информация – социалните фондове, здравния фонд и централния бюджет. Има и много скрити разходи, които обикновено се появяват през октомври, ноември, това каза Руслан Стефанов, координатор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията, пред Димитрина Чернева. И още: За първите сто дни се вижда ще стават ли нещата или не. Засега аз съм по-скоро оптимист. Бяха създадени нагласи и очаквания за неорганизираност и за неподготвеност на новия управленски екип. По-скоро виждам обратното.

Г-н Стефанов, предишното правителство рисуваше доста оптимистична картина за положението, в което се намира страната в условията на световна икономическата криза. От няколко дни новите министри говорят за разруха, за фалити, за огромна дупка в хазната от 2,5 млрд. лв., за очакван спад на икономиката от 6,3%... Кои гласове звучат фалшиво? Какво е реалното положение?

Картината, която рисува Симеон Дянков, изглежда далеч по-реалистична. Действително знание за това какво ни се е случило обаче ще имаме чак в края на есента. Фискалната система на България е тромава и това, което се вижда сега, е само онази част, за която имаме информация – социалните фондове, здравния фонд и централния бюджет. Има и много скрити разходи, които обикновено се появяват през октомври, ноември. Става дума за общините, чиито приходи също ще паднат, тъй като те са основно на база на местните данъци и такси, които пък са свързани с пазара на недвижими имоти. Освен това какво става в здравната система, в болниците? Има една тенденция, която е установена от години – през есента да излизат скритите дефицити. Тази година те може да се окажат доста по-сериозни.

Докъде ще стигне тогава дупката в бюджета?

Не бих се наел да прогнозирам. Смятам, че тези прогнози на правителството за около 7% спад на икономиката и 2–3 млрд. лв. дупка в бюджета са реалистични на този етап. Възможна е и по-негативна тенденция. Трябва да призная, че може да се говори за добре премерени първи стъпки. От една страна, съкращения в публичната сфера, а от друга – търсене на допълнителни приходи при затваряне на течове и дупки в НАП и в митниците. Има още много голям потенциал именно в подобряване на работата на приходните агенции и на контролни органи като Главната инспекция по труда, Дирекцията за национален строителен контрол и др. Засилването на контролните функции на държавата е нещо, което би подобрило събираемостта и би допринесло повече за бюджета, отколкото въвеждането на стимулиращи мерки. Това беше доказано с мерките, които бяха предприети през 2003 г., за ограничаване на скритата икономика. Тогава имаше доста по-сериозен ефект, отколкото след намаляването на корпоративния подоходен данък и след въвеждането на плоския данък.

Смятате ли, че е възможен ръст на приходите на базата на противодействие на контрабандата?

По принцип да. Има възможности за подобряване на събираемостта. Проблемът е, че най-големите дупки, общо взето, бяха запушени и сега, за да има ефект, усилията трябва да са доста по-сериозни. На този етап има много повече куфарна търговия и други злоупотреби, които в никакъв случай не са по-маловажни от фискална гледна точка в тяхната съвкупност. Необходимо е обвързване на базата данни на митниците, НАП и НОИ.

Какъв срок давате на правителството за обвързването на информационните системи на приходните агенции?

Хората са казали, че първите сто дни са показателни. За първите сто дни се вижда ще стават ли нещата или не. Засега аз съм по-скоро оптимист. Бяха създадени нагласи и очаквания за неорганизираност и за неподготвеност на новия управленски екип. По-скоро виждам обратното.

От ГЕРБ предвиждат наливането на още 250 млн. лв. от фискалния резерв в Българската банка за развитие. Трябва ли да продължи харченето на държавни пари, за да бъде компенсирана липсата на частни инвестиции?

Трябва да премахнем идеологиите и да слезем на прагматично ниво. Бизнесът в момента няма достъп до кредит. МожеТЕ да го усетите дори като потребител, защото някои продукти, които се внасят от малки фирми, изчезнаха от пазара. Наливането на средства в Банката за развитие е начин този кредит да стигне бързо до предприятията. Ако той мине през държавната администрация, това означава веднага отлагане с още девет месеца, а банките имат механизъм да оценят риска и да търсят на пазарен принцип най-подходящите предприятия, тези, които са най-жизнеспособни. Така че ако средствата бъдат отпуснати сега, след месец и половина те вече ще са в икономиката. Затова едно от важните неща и при работата с евросредства е да бъде създадена организационна инфраструктура на пропазарен принцип. Както е в Испания, както е в Ирландия, където има регионални агенции за развитие, които са на получастен принцип. Програма "Конкурентоспособност", Програмата за развитие на селските райони и програма "Развитие на човешките ресурси" са твърде обемни и с много средства. Очакването държавната администрация сама да управлява всички тези средства е абсолютно нереалистично. България е най-неефективната страна в Европейския съюз по отношение на харченето на публични средства. Едно изхарчено евро в България е най-неефективно изхарченото евро от публични организации в цяла Европа. Това означава, че ако сте европейски данъкоплатец, ще предпочетете да изхарчите това евро на друго място. В ситуацията на предизборен период с изгладнял голям бизнес с лобистки интереси и с една администрация, която е блокирана и която няма капацитет да управлява големи проекти, полезните ходове не са много.

Симеон Дянков заяви, че еврофондовете ще бъдат управлявани от една централизирана структура в Министерския съвет и от звена в министерствата, които имат оперативни програми. Ще сработи ли подобна архитектура на управление?

Ще бъде грешка, ако се централизира управлението на финансовия ресурс. Би било полезно да се централизира контролът и да се децентрализира самият процес на взимане на решения. Дори да приемем, че администрацията е много добре подготвена, лишена е от интереси и не може да бъде уличена в корупционни практики, това е един много сериозен ресурс. Опитът ни показва, че този модел не работи. Ако на 1 януари 2007 г. България имаше шест агенции за регионално развитие, създадени на публично-частен принцип, сега много по лесно щяхме да умножим усвоените средства по шест. Има такива агенции в целия ЕС. Няма друг път. От много години ние се страхуваме от финансовата децентрализация. В случая не става дума за децентрализация на контрола, както, между другото, е понастоящем в повечето ни контролни агенции. Всъщност правим обратното – централизираме финансовите средства, което позволява всички надолу да идват и да се молят на съответния министър, който пък разпределя на партиен принцип съответното финансиране, а контролът е по места и на практика се осъществява от този, който утре ще си купи хляб от теб.

Смятате ли, че е нужно споразумение с Международния валутен фонд?

На този етап не. Но смятам, че е разумно да се работи в тясно сътрудничество с МВФ. Тези хора познават нашата икономика. Проблемът е, че България не може да вземе такъв имиджов кредит, както направи Полша, защото страната ни не отговаря на всички условия за такава гъвкава кредитна линия. Така че ако ни се наложи да взимаме помощ от МВФ, тя ще дойде с определени условия. Аз лично смятам, че тези условия в повечето случаи са били полезни за страната ни. Проблемът е, че така се размива отговорността и тя се прехвърля от политиците върху една международна институция, която българските данъкоплатци не са избирали. МВФ е настина краен вариант. Но при всички случаи дотам ще се стигне, ако нещата се влошат съществено.

Какъв ще е резултатът от намаляването на осигурителните вноски? Бизнесът очакваше корекция с 5%, но това обещание няма да бъде изпълнено. Управляващите заявиха, че ще започнат с 2% намаление на осигуровките. Как ще коментирате това решение?

Трябва да има разбирателство между бизнеса и държавата. Бизнесът се нуждае от предсказуемост. Нека кажат поетапно намаление от 2 -1-1-1 пункта за четири години – за бизнеса не е толкова важен съвкупният ефект, а това че има предсказуемост, че може да си направи сметката, ако знае, че няма да има други промени, които да го засегнат негативно. Заради това трябва да се разглеждат цялостни пакети. Според мен тази мярка ще доведе до облекчаване на пазара на труда. Вероятно ще бъдат спасени работни места, но е трудно да се каже колко.

Новите министри определиха големите енергийни проекти като нерентабилни и без ясна идея за финансиране. Спомняме си обаче, че и от БСП критикуваха сделката за автомагистрала "Тракия", преди да дойдат на власт. Как ще коментирате изказванията на Симеон Дянков и Трайчо Трайков?

При всички случаи трябва да се започне от това, че енергетиката е най-непрозрачният сектор в България. Говорим както за частния, така и за държавния сектор. Особено за държавния. Създаването на Българския енергиен холдинг направи нещата още по-непрозрачни, още по-трудни за проследяване, защото имаме събиране на много различни по своята същност и с различни балансови стойности дружества в една мегаструктура.

Не мисля, че коментирането на отделните проекти сами по себе си е нещо добро. Трябва да се върви към обсъждане на политики. Иска ми се видя по-голяма прозрачност и по-конкретни решения за това как ще се случи то – ще има ли публично достъпна бази данни за обществените поръчки, за консултантските услуги, балансите и пр. Имахме щастието, че ни се случи газовата криза, а тя пак ще се случи. Въпросът е какво видяхме тогава. Потресаващият факт беше, че министърът на енергетиката и шефът на "Булгаргаз" имаха различни данни за това колко газ има в хранилището в Чирен. Това повдига сериозните въпроси за отчетността и за управлението на другите големи проекти, особено на "Белене".

В енергетиката нещата се договарят на парче и от определени хора, които оставят впечатлението, че действат, движени от лични и теснопартийни интереси. Затова е важно да говорим за политики. България е без енергийна стратегия все още. В концепцията за енергийна стратегия има една какофония от всичко, което ЕС някога и по някакъв начин си е помислил или е предложил. Освен това има още един голям въпрос – какво ще е бъдещето на зелената енергия в България. Това е абсолютен водораздел. Ако приемем европейските правила за 20% енергийна ефективност, 20% възобновяеми източници и 20% намаляване на парниковите газове до 2020 г. – това означава, че изведнъж ще се окаже, че много от останалите проекти в енергетиката са нерентабилни, не влизат в стратегията и няма да могат да се случат.

Кога да очакваме пика на кризата? Кои са приоритните решения и мерките, които трябва да вземе правителството?

Пикът може да се очаква през есента на тази година. Това е базирано на икономическия цикъл в България, който закъснява с шест до девет месеца от европейския. Ако в Европа пикът беше миналата есен и началото на тази година, в България ще е сега – през септември, октомври. С малко повече късмет до средата на другата година може и ние да усетим някакъв полъх на подобряване, а с много повече късмет кризата може да затихне и може да избегнем втора нейна вълна, за която вече има очакване в Европа. При всички случаи са необходими повече средства за предприятията, задължително отблокиране на европейските програми, защото това е свеж ресурс, който вече закъснява.

Ключово важни са земеделските субсидии, които отиват до най-дребните производители. По отношение на разходите е необходимо бързо преструктуриране на администрацията за по-голяма ефективност. Има несъмнено множество дирекции, които са ненужни и с препокриващи се функции. Поради неактивност на техните ръководители от дълги години те не са произвели нищо съществено, не са дали никакъв резултат. Това трябва да се изкорени. Трябва да започнем да искаме от администрацията резултати. И не на последно място – развитието на дългосрочни политики. В следващите сто дни ще видим дали правителството има капацитет и желание да осъществи промяната и дали има дългосрочни политики. Дали ще успее за това кратко време да изгради ясна концепция и по-дългосрочна визия за това какво ще се случва през следващите 3–4 години. Това е нещото, което най-много куца на българските правителства – липсата на визия и неяснотата какво ще се случва в страната през следващите три-четири години.

Руслан Стефанов е координатор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията. Той е магистър по икономика от Университета за национално и световно стопанство, София и Университета за икономика и бизнес администрация, Виена. Работи по различни проекти в областите противодействие на корупцията, сива икономика и държавно управление, икономика на знанието и иновации

Автор: Димитрина Чернева

Go back BG Online