IN България звучи налудничаво
() - 2008/2/15
Businessweek България
Нововъведенията са доминирани от мултинационални корпорации скакалци, а страната ни отделя само 208 млн. лв. за изследователи
Последното, което ни кара да си купим даден продукт, е неговата иновативност. По-скоро изборът на дадена стока се случва, защото имаме нужда от нея. Често успешните иновации задоволяват определени наши потребности, които дори не сме осъзнавали, че имаме. В България за иновативни се считат стоките, все още неизвестни на нашенеца, но влезли 6 масова употреба при развитите държави. Дали ще настъпи моментът, когато българско изобретение ще даде тон в избора на западния потребител? Трудно би се случило и това го доказва фактът, че в залата на хотел "Шератон", където се проведе четвъртият иновационен форум, организиран от фондация "Приложни изследвания и комуникации", преобладаващи бяха белите коси. Без коментар оставяме и факта, че Съюзът на физиците ще събира колеги пенсионери с нереализирани проекти по време на комунизма, защото няма свежи идеи от младите хора. Българските фирми трябва да раз-
берат, че сертифицирането с 180 9001 не гарантира конкурентно предимство, евтината работна ръка е бременно явление, а информацията за стоките и услугите в интернет понижава цените до такава степен, че единствено иновациите могат да бъдат новата валута на конкурентоспособността. Те са ключът към органичния растеж, големите маржове и "неразорания" пазар поне за две години напред.
Заключенията на доклада "Иновации.бг 2008" не се различават значително от предходния. Разходите за иновации у нас са 0.5% от БвП, т.е. почти 4 пъти по-ниски от ЕС-25. Или 208 млн. лв. в България срещу 70 млрд. лв. В Германия. Сумата представлява едва 2/3 от субсидията, която държавата отпуска на двете жп компании - БДЖ и НКЖИ, през 2007 (около 300 млн. лв.), които на всичко отгоре отчитат загуба от 62 млн. лв. Зам.-министърът на финансите Любомир Дацов обеща през следващите години бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) да нарастват с 0.1% на година.
Не изненадва в този смисъл констатацията от четвъртото иновационно
проучване на общността, публикувано през 2007, че България има два пъти по-малко иновативни компании от средното за ЕС. Освен това разходите се характеризират с обърната структура. 2/3 от тях идват от държавата.
Нововъведенията са доминирани от мултинационални корпорации, които трансферират свое ноу-хау към филиалите си в България. Друг е въпросът, дали България ще ги задържи, както Унгария го направи. Защото те са по-известни с прозвището си "скакалци", премествайки се low-cost страна, когато заплатите в съответната държава се повишат. Унгария чрез конкурентоспособни доставчици, привлекателен бизнес климат и квалифицирани човешки ресурси (най-висок дял обучаващи се в инженерните науки) не само е привлякла силни чуждестранни инвеститори, но е и успяла да ги задържи дългосрочно.
Данните на Националното патентно ведомство показват "замръзване" на заявките за патентна защита на около 200 годишно в периода 2001-2006. Според експертите, изготвили проучването "Иновации, бг 2008", възможно е стагнацията в заявителската активност на българските изобретатели да се дължи на недоверие в националната система за защита или заради изтичане на технологичен капитал под
формата на човешки ресурс към други страни. Подобен извод може да се направи от същественото увеличаване на заявителската активност на българи в американското патентно ведомство от 11 заявки на година през 1995-2003 на 72 през 2004-2006. Според управителя на българската фирма Технологика Огнян Траянов: "Ако пуснем продукт, който изисква 2 седмици поддръжка, знаем, че след месец той ще се продава на площад "Славейков"."
Особено тревожна е тенденцията, че всяка година над 20 хиляди български студенти напускат страната - число, съизмеримо с това на страни като Полша и Испания. Връзката между науката и бизнеса е по-слаба, отколкото в ЕС като цяло. Едва 6% от иновативните предприятия у нас сътрудничат с университети.
Според Огнян Шентов, председател на фондация "Приложни изследвания и комуникации", ако сега се пред приемат мерки, едва след 10-15 години ще се усети ефект. Премиерът Сергей Станишев призна, че растежът, макар и бурен, след 2-3 години ще стигне тавана. Тогава според него трябва да се намерят механизми, които да доведат до растеж, базиран на иновации. Представителят на Световната банка за България Флориан Фихтел изказа съмнение дали средствата се разпределят на конкурентен принцип. Той бе категоричен, че бюрократичните пречки трябва да се съкратят до минимум.
"Защо бизнесът не инвестира в иновации?", пита риторично управителят на Технологика Огнян Траянов. По думите му големите капитали и банковите кредити отиват в строителството и недвижимите имоти. Дори и с 40% марж, ИТ бизнесът не може да се конкурира с неколкократните ръстове при недвижимите имоти. "Каква държава искаме да бъдем? Два пътя има пред България - този на Гърция или на Ирландия", допълни Траянов.
IN ШАМПИОНИТЕ
Класация на напредничаво мислещите лидери
Представяме би най-интересните нововъведения от четвъртия иновационен форум, организиран от фондация "Приложни изследвания и комуникации"
Всеки е чувал за разговорите през интернет до чужбина, които излизат "тънко". Единственият недостатък е, че трябва да стоиш пред компютъра. Но една фирма е изобретила устройство, което да прехвърля разговорите на мобилен телефон, без да е необходимо присъствие пред монитора. MobiGater прехвърля Scype разговори на мобилен телефон без използване на ScypeOut кредит.
Идеята е на фирмата Евродизайн БГ, която, докато се чудила как да свие разходите си за международни разговори, изобретява MobiGater. Устройството се оказва от типа 2 6 1. Освен изпълнената мисия за нискотарифни разговори до чужбина фирмата ще продава устройството на други компании.
Екипът, разработил проекта, се състои от 15-20 души. Отнело им е 4-5 месеца срещу скромната сума от 0.5 млн. лв. За първи път те представят разработката си на технологичното изложение в Германия CeBIT- 2007. Там се запознават с част от ръководството на Scype. И започва рутинната процедура за сертификация на хардуерен продукт. Тестът в офиса на Scype в Естония потвърждава, че MobiGater работи безотказно, след което сключват договор. "Ние разполагаме с единствения сертифициран продукт - Scype GSM Gateway ", казва Антон Михалев, управител на Евродизайн БГ. По думите му налагането на продукта става с дистрибутори и рисейлъри. У нас продажбата се извършва от Технополис, 2be и Jeff. "Потребителите ни са няколко десетки хиляди", твърди Михалев. За въвеждането на устройството в употреба имат принос т.нар. алтернативни оператори (най-известни у нас са Орбител, Некском, Спектърнет). До момента техните услуги достигат до фиксиран телефон или компютър. Благодарение на MobiGater те могат да доставят вече и мобилна услуга.
"Силата ни е в инженерния отдел. Освен това имаме служители, които проучват кои услуги се търсят и веднага ги добавят към устройството. Много по-напред сме от всички останали", допълва Михалев. Проблемът на фирмата идва от факта, че не разполага с такъв финансов ресурс, какъвто имат лидерите в бранша като Sony, Samsung и др. Затова и иновацията трудно се превръща в масов продукт.
ИНОВАТИВЕН ЕЛЕКТРОМЕР
Няма да се зарадвате, ако ви изключат тока, след като сте забравили да си платите последната сметка. Е, някои иновации не носят приятни емоции, но водят до благосъстоянието на електроразпределителните дружества. А техният успех се крие в надеждния електромер. За ЕРП-тата е важно да притежават електромери, които да изпълняват повече функции от старите и да са поевтини. Ето защо за производителите на измервателните устройства иновацията е начин на оцеляване. "Принудени сме да бъдем инобативни, за да съществуваме", обобщава директорът на Карат Електроникс Никола Зикатанов. Новото 6 последната разработка е, че чрез електромера ЕРП-то управлява подаването на енергията, анализира разходите, отчита различните параметри на консумацията, изключва тези с неплатени сметки и всичко това от дистанция.
Карат Електроникс постига това чрез преминаването към по-ново поколение технология. В забода във велико Търново работят 60 човека. Разработката струва 300 хил. лв., като 50% се очаква да бъдат финансирани от Националния иновационен фонд. "Този продукт ни осигурява още време да сме на пазара и да сме успешни", категоричен е Зикатанов. Той се надява чрез чуждестранните собственици на ЕРП-та (EON, EVN и CES) да пробие в чужбина. Иначе конкуренцията в сектора е свирепа - Сименс, АВВ, Ландис енд Гиър и Ампи. А пък битката с китайските производители още по-трудно би могла да бъде спечелена, особено когато конкуренцията става на база цена.
ХЕРМЕС
HR-ите могат да си отдъхнат. Дори да са забравили за провинението на даден служител, с едно кликване могат да си припомнят всичките му нарушения. Или ако не намерят в архива си кога е рожденият му ден, пак с едно кликване да го поздравят.
Това е възможно със софтуера за управление на човешки ресурси Хермес, твърди управителят на българската фирма Технологика Огнян Траянов. Ако на дадена фирма п трябват служители с определени компетенции, те се залагат в софтуера, който по-късно оформя обявата за работа. Системата автоматично класира кандидатите въз основа на правила, които HR-ите предварително са задали. Постига се обективизация, счита Траянов. А в оценката за служителя има думата не само неговият шеф, но и неговите колеги и подчинени, а понякога дори клиенти. Този продукт дава ползи не само на HR отдела. С т.нар модули за самообслужване всеки служител има възможност да подаде заявка по електронен път за повишаване на квалификацията, да проследи нейния статус, да види колко дни му остава за отпуска, да получи електронно копие от фиша си, да кандидатства за свободните длъжности. "30 човекогодини програмистки труд са били необходими за създаването на софтуера Хермес", твърди Траянов. Според него цената на разработката надхвърля 1 млн. евро.
В момента клиенти на Технологика са 80% от банките у нас и големите чужди фирми. Фокусът на компанията са Балканите, а след няколко години и международният пазар. Преди време фирмата спечели търг на ЕС за изграждане на интегрирана система за управление на човешки ресурси на държаЗната администрация на Босна и Херцеговина. Миналата година на Белградския технически панаир Технологика взима и златен медал "Крачка в бъдещето". "Крачката в бъдещето на сръбския пазар е настояще за българските мениджъри по управление на човешки ресурси повече от 12 години", коментира Траянов.
Бонбони Slimbo
Да спечелиш сертификат за световна иновация е постижение. На изложението 31А1. В Париж продуктът на Алпи Комерс получи правото да бъде отделен с още 200 от общо 5600 изделия в специален салон за иновации. А продуктът всъщност е... бонбон. Не какъв да е, а здравословен. Не съдържа захар, а инулин, който представлява най-чистите фибри, извлечени от грудките на цикорията. Освен че помага за отслабване, бонбонът подобрява храносмилането, благоприятства диабета, остеопорозата и други заболявания. Неслучайно продуктът освен на специализираните щандове в хипермаркетите се разпространява и в аптеките.
Търсят Slimbo повече в чужбина, отколкото в България, признава управителят на фирмата Венцеслав Пейчев. Бонбоните се изнасят 6 около 10 държави като Англия, Франция и Гърция. У нас сегментът на т.нар. функционални храни тепърва ще се разбива, но опитът показва, че както в Европа, така и в САЩ функционалните бонбони заемат сериозен пазарен дял. В Германия той е 25% от всички лакомства.
2 години и 150 хил. лева отнема разработването на Slimbo. "Иновациите ги правим със собствени средства. Европейски пари сме ползвали само при сертифициране на фабриката", уточнява Пейчев. Миналата година фирмата печели проект по грантовата схема за конкурентоспособност за изграждане на автоматична система за суровини и материали при производство на бонбони. Общата стойност е 66 хил. евро, 44 хил. от тях са осигурени безвъзмездно по програма ФАР.
"Мотото ни е "внедряване на българската наука в българското производство", отбелязва Пейчев. Продуктите в захарната фабрика са разработени от специалисти от Университета по хранителни технологии в Пловдив.
Конкуренти често имитират продуктите. По думите на Пейчев животът на един продукт е около 2 години, след това се появяват аналози. "Този период невинаги е достатъчен, за да си възвърнем инвестицията, а средствата да бъдат вложени в нов продукт", отбелязва Пейчев. Той дава пример с имитацията на бонбоните на зърнена основа тип мюсли "Крис-крис". Някои им казват бонбони без трайност, защото, като отворят пакетчето, докато не го изядат, не спират. След появата на аналози реализацията става по-трудна, а иновацията - неизплатима.
Автор: Десислава Митова