Радостин Генов: Битката за без
() - 2007/11/26
- Господин Генов, в два последователни дни първо Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД), след това и американският посланик Джон Байърли акцентираха върху безмитните магазини като част от сивия бизнес и контрабандата у нас. От парламентарните дебати във вторник се чуха и предложения на депутати да се затворят. Как ще отговорите на обвиненията?

- Първо, искам да направя разграничение – ЦИД е неправителствена организация, която се финансира от Американската агенция за международно развитие. Тя пък има пряка връзка с Държавния департамент на САЩ. И ако ЦИД изразява становище като неправителствена организация на база свои наблюдения, то американският посланик изразява становище като представител на една приятелска за България държава, каквато е САЩ. Убедени сме, че САЩ биха искали да видят по-голяма прозрачност в търговията с акцизни стоки по югоизточната граница на ЕС и по-засилени мерки за контрол. Нашите анализи обаче показват, че самият ЦИД вече е проблем на Американската агенция за международно развитие,тъй като изнесената на отговорно ниво информация няма нищо общо с реалната картина в безмитната търговия. На практика ЦИД подвежда американския посланик и компрометира неговите усилия за по-голяма прозрачност в този бизнес. Моят призив е: "Ако има хора в безмитната търговия и дружества, които престъпват законите, нека да бъдат посочени и срещу тях да бъдат предприети съответните действия." Но да клеветиш един бизнес, облечен в закони, синхронизирани с европейското законодателство, това е недопустимо и се превръща в морален проблем за онези, които участват. Затова обмисляме правен отговор на тези инсинуации.

Куфарни търговци и ментета

- Твърдите, че данните, изнесени от ЦИД, са дезинформация?

- По-скоро е нереално отразяване на състоянието на безмитната търговия. Не отричаме, че има проблеми. И един от тях са куфарните търговци. Но големият проблем на бюджета не са куфарните търговци, а карго контрабандата, към която нямаме никакво отношение. Напротив, тя е проблем и за нас, защото ментетата, пускани на вътрешния пазар, включително и с надпис for duty free only, ни компрометират не само пред българските власти, но и пред производители като БАТ, "Филип Морис" и "Империал табако" и др.

- Те не са ли по-скоро проблем на митническите власти?

- Те са и техен проблем - подобна активност в зоната на ГКПП не може да бъде осъществявана без съдействието и без помощта на отделни митничари.

- Кой позволява на тези търговци да купуват по-големи количества цигари от безмитните магазини?

- Проблемът е, че по закона за безмитната търговия всички такива магазини са разположени зад митническия пункт или зад ГКПП. Съгласно европейските регламенти безмитните обекти могат да продават акцизни стоки без ограничения на пътници, които напускат страна - член на ЕС, в посока трета държава, като е записано, че приемащата страна може да има наложени ограничения. Ние не сме тези, които могат да разрешат обратния вход на тези търговци и не можем да носим отговорност за това.

530 млн. лева е оборотът за 2006 г.

- Действително ли годишният оборот на безмитните магазини и бензиностанции е 1 млрд. лева?

- Цифрите, които ЦИД представя, са далеч от реалната картина. По данни на Министерството на финансите за 2006 г. оборотът на безмитните магазини, разположени по сухопътните граници, са 114 млн. евро, което прави 223 млн. лв. Ако включим и безмитните бензиностанции, общият оборот е 475 млн. лв. С добавянето на търговията от борда на самолетите и летищата става около 530 млн. лева. Не е вярно и че продажбата на дизелови горива е увеличена двукратно. Нарастването е с 3,5% спрямо 2005 г. Най-големият регистриран въобще ръст на продажби на безмитни бензиностанции от 67% е през 2004-2005 г. Оборотът на безмитната търговия като цяло е спаднал до края на октомври т.г. с 45-50%. Изчислили сме, че до края на годината този тренд на спадане ще се запази в тези размери. А хиперболизирането на данните цели нагнетяване в общественото съзнание, че ето, виждате ли, 1 милиард се въртят под формата на легална корупция!

- Защо Румъния затвори безмитните си магазини, а ние не?

- Румъния не е затворила безмитните си магазини. Безмитната търговия в северната ни съседка работи при много по-либерални условия по границите с трети държави – Украйна, Молдова и Сърбия.

Става нещо в държавата

- Говорите за умишлено нагнетяване – кой стои зад умисъла?

- Започне ли да се говори за безмитната търговия, това винаги е сигнал, че става нещо в държавата, че има боричкане. Ако се върнем назад, виждаме, че има цикличност, с която безмитните магазини се хвърлят на "лъвовете". През лятото имаше такава атака, ноември 2006 г. също... През лятото поканихме експерти на Европейската комисия, които да проверят дали отправяните към нас обвинения отговарят на истината. Отговориха, че дейността ни на този етап не дава повод за проверка. Това подсказва, че проблемът не е там. Безмитната търговия се ползва като "пушечно месо", за да може да се размени срещу нещо.

- Срещу какво?

- Не се занимаваме с политика. Вероятно се прави опит определени политико-икономически кръгове да осъществят контрол върху нашата югоизточна граница, която всъщност е външна югоизточна граница на ЕС.

- За какъв контрол става въпрос?

- За контрол върху движението на стоки и такива с възможна двойна употреба. Защото, който владее югоизточната граница на ЕС и има легендирано присъствие в зоната между двата континента – Азия и Европа, прави най-малко пет в едно. Акумулира информация за движението на предпочитани акцизни стоки и стоки с възможна двойна употреба, митнически режими, транспортни дестинации, логистична информация. Битката за легендирано присъствие на югоизточната граница на ЕС е и битка за възможността за влизане в общоевропейската митническа система чрез онлайн системата на безмитните магазини.

- Да не забравяме също, че приходите не са за пренебрегване за ЕС годишният оборот от тази дейност е около 13 млрд. евро.

- Какво внасят в държавната хазна безмитните оператори?

- Средностатистическа фирма с един-два обекта само от тази дейност внася в хазната между 800 000 и 1 000 000 лв.

Спецзвено трябва да следи акцизните стоки

Предлагам в Държавната агенция по национална сигурност не само заради търговията с акцизни стоки да има отделна дирекция, която да се занимава с контрол и регулиране на търговията с акцизни стоки и на такива с възможна двойна употреба. Защото, ако искаш да се бориш с контрабандата, трябва да знаеш логистичните центрове, кой финансира контрабандните канали, предпочитаните входящи точки на мрежата на дистрибутиране и най-важното - къде се реализират след това тези средства. В тази дирекция е добре да работят три типа служители, представители на Агенция "Митници", на НРС и на ГДБОП.

Евтини цигари по границата до Нова година

Собствениците на безмитни магазини най-вероятно ще реагират на вдигането на акциза на тютюневите изделия с повишаване на цените на цигарите и в тези магазини. Така ще се свие ножицата между цените на външния и вътрешния пазар.

Ще водим и разговори с Агенция "Митници" и служителите на "Гранична полиция" за засилване на контрола върху куфарните търговци.
-----------------------------------

Визитка

Радостин Генов е завършил изчислителна техника в Техническия университет. Работил е в сферата на външната търговия. Председател на Асоциацията на предприятията за безмитна и травъл ритейл търговия.

Автор: Павлина Живкова, в. Класа

Go back BG Online