Задължително гласуване на изборите замисля СДС
() - 2005/11/9
Гласоподавателите задължително и под строй на изборите. Това е предложението, с което Съюзът на демократичните сили замисля да промени поведението на електората в България.
Хората на Петър Стоянов смятат да внесат до месец в Народното събрание предложение за промяна в Закона за изборите. В поправката е предвидено задължително гласуване. Вчера Елеонора Николова, член на Националния съвет на СДС, разясни тезата на съпартийците си по време на пресконференция след редовното заседание на НИС на сините. Тя допълни, че купуването на гласове и непрозрачното финансиране на партиите при изборите са два феномена, които работят срещу демокрацията в страната. Според нея в последната предизборна кампания е бил ангажиран огромен финансов ресурс и тя е доказала, че политиката продължава да се върши на тъмно.
Идеята на сините е да принудят собствените си симпатизанти да отидат до урните и да гласуват за проводниците на идеите си. Нееднократно седесарите са разяснявали, че загубата им в поредните избори е резултат именно от пасивността на електората им. Успоредно с това те винаги са твърдели, че червените гласуват под строй по партийна поръка. На фона на изключително ниската избирателна активност неучастието на едните и активността на другите подменя реалната ситуация в страната, обществените нагласи и сама по себе си подменя вота и управлението.
Идеята на СДС не е нова, тя се появява периодично след поредната загуба на парламентарни или местни избори. Тя бе лансирана за първи път през 1992 г. и оттогава на няколко пъти бе припомняна от сините активисти, без да успее да стигне до пленарна зала и да стане факт.
Според социолози обаче предложението трудно би минало през парламента, тъй като съществуват партии, които черпят реални дивиденти от пасивността на избирателите.
Недоволни от резултатите на последните частични кметски избори, червените също обясниха, че искат промяна в законодателството. Според лидера на БСП Сергей Станишев вече е съставена работна група. По партийна поръчка експертите ще направят преглед на изборното законодателство, за да бъдат отстранени дефектите. Премиерът смята, че трябва да се ограничи тенденцията за купуване на гласове и да се намали влиянието на икономическите групировки като инструмент за постигане на политически цели. Вчера той нарече "екстравагантен" вота на избирателите, с който се търси съвременният месия.
Така стана ясно, че сините и червените са за промяната, но искат различни неща.
До момента хората на Доган, които най-често са упреквани в купуване на гласове и возенето на изселници по избирателните секции в страната, не коментират искат или не промяна и биха ли подкрепили някого.
На дискусия, организирана вчера от регионалното бюро на фондация "Фридрих Еберт", политолози и социолози коментираха, че гражданите все по-често демонстрират наказателния си вот към партиите - с негласуването си или с одобрението за независими кандидати. По този повод политологът Огнян Минчев каза, че има дезинтегриране на хората от политическата система. Това се случвало, тъй като те не намирали своето място в политическия популизъм.
Тихомир Безлов, главен експерт "Витоша рисърч"
Тихомир Безлов, главен експерт "Витоша рисърч", Център за изследване на демокрацията:
Това предложение се появява циклично, за да се дисциплинира електоратът
Калинка Пенчева
- Г-н Безлов, депутати от СДС смятат да внесат предложение за задължително участие на електората в изборите. Какъв е Вашият коментар?
- Предложението е чисто прагматично и целта е да се дисциплинира електоратът, а не както е в момента само дисциплинираните гласоподаватели от БСП и ДПС да определят кой за какъв да бъде избран. В някои райони на страната електоратът на ДПС например гласува между 60 и 90 %. Да не говорим, че част от партиите, като гореизброените две, имат и използват и други възможности за привличане на ромския вот. Другите не гласуват и в пъти по-малкият дисциплиниран електорат на практика избира.
- Задължителността за гласуването не противоречи ли на демократичните принципи?
- Доколкото знам, подобно задължение има в доста страни - Австрия, скандинавските държави, Гърция. Определено има и демократични примери, че е възможно да е така. В тези държави на негласувалите се налагат глоби. Естествено никой не докарва насила гласоподавателите пред урните. Така хората се принуждават да бъдат отговорни, приемайки гласуването като нещо задължително, каквото е училището в България. Фундаменталната причина е, че в по-спокойните страни мотивацията за гласуване е много ниска. Както е в северноамериканските държави.
- Възможно ли е българският парламент да приеме подобно предложение?
- Смятам, че трудно ще се прокара такова предложение за решение. В момента БСП и ДПС нямат причина да го искат. Дори и да са съгласни, самите те нямат мнозинство да прокарат промяната. Смятам, че и БСД ще се противопостави, тъй като техният електорат е мобилизиран и се надяват да привличат още от сините среди. Както видяхме на последните частични избори за кмет, костовистите запазиха своите избиратели. Сериозен спад има при тези на СДС.
- Трябва ли да се промени изцяло законът за изборите заради това предложение?
- Промяната на избирателния закон лесно може да се направи в тази му част, тъй като не се налага промяна на Конституцията. Не е изключено и ДПС да подкрепи СДС, тъй като те са склонни към сделки - биха казали да, ако в замяна бъдат допуснати на някакви конкретни нива във властта.
- Смятате ли, че появяването на подобно решение е свързано с конкретния момент?
Идеята за задължително гласуване не е нова. Тя циклично се появява, като първия път, за който си спомням, е през 1992 г., когато на изборите победи БСП с 30 % преднина пред тогава основния си опонент. Случва се винаги, когато в публичното пространство се твърди, че една или друга партия има широка подкрепа, но фактически резултатите на изборите не подкрепят твърдението. Подобен отлив от вот имаше в средата на 90-те години в САЩ, но сега ситуацията е коренно различна. В смисъл, че поляризацията е много голяма и няма нужда от подобно подтикване на масите към гласуване. В България пример за висока избирателна активност беше 1990 г., когато имаше 92 % активност. Тя не беше навик от тоталитаризма, когато в цялата страна имаше единици негласували. Тогава, ако си спомняте, едните много искаха коренна промяна, а другите се ужасяваха от рушенето на статуквото и всички бяха заинтересовани да определят как да живеят.
Автор: в. Черно море, Варна