От корупцията губят добрите студенти
() - 2004/11/24
"Типология на корупционните практики във висшите училища и стратегия за противодействие" -така е формулирана темата на проучването, което бе представено на пресконференция. Извършил го е екип на Асоциацията за социални изследвания (АСИ) по проект в рамките на програма "Гражданското общество срещу корупцията" на Коалиция 2000 и с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие. Ръководител на екипа е доц. Петя Кабакчиева (АСИ), в него участват проф. Георги Димитров и гл. ас. Димитър Благоев (и двамата от АСИ), гл. ас. Живко Георгиев (фондация "Общество и информация"), д-р Георги Ганев (Център за либерални стратегии) и доц. Васил Гарнизов (Център за социални практики). Анкетирани са 1313 студенти и 283 преподаватели от 31 висши училища в страната. Изследването е представително на равнище факултет, то е извършено през май и юни 2004-а. Ето какво показват някои от данните в него.
Двама от всеки трима представители на академичната общност (независимо от коя страна на банките стоят) са наясно, че корупцията се обсъжда вътре в университета; това е много силен индикатор за наличието на проблем "корупция" във висшето образование -казват авторите на изследването. Между 29 и 42 на сто от преподавателите твърдят, че в една или друга степен корупция съществува и тяхното мнение навежда на мисълта, че явлението е налице, но не е твърде разпространено(разликата в процентите се получава от това, че се оценява наличието на корупция сред хабилитирани преподаватели, асистенти и администрация). По друг начин изглежда ситуацията от позиция на студентите: според между 55 и 65 на сто от тях тя е факт, по-висока е сред професорите, доцентите и администрацията и е най-ниска сред асистентите. И млади, и възрастни обаче са категорични при подредбата на видовете корупция: всички поставят на първо място далаверата при вземане на изпит (чиято цена - според различни отговори - но са отговорили само 28 на сто от студентите -е50, 100 - с най големи натрупвания... та до 500 лева), на второ -при прием в университетите (включително и при прехвърляне от една специалност в друга) и на трето -при уреждане на общежитие. Оказва се, че колкото по-малък е курсът (примерно до 10 души), толкова повече са студентите, които смятат, че няма корупция. Открита е известна зависимост между оценката за степента на разпространение на подкупничеството и студентските отрицателни отговори на въпроса: "Във вашата специалност обявени ли са предварително изискванията за процедурата за оценяване по различните предмети?"; тези млади хора в по-малка степен от останалите си колеги казват "липса на корупция" и в по-голяма степен преценяват, че корупцията сред преподаващите им професори и доценти е висока.
Под една трета~вт студентите са убедени, че оценяването е обективно. Но тук има зависимост от специалностите - най-много приемащи, че оценяването им е обективно, са учещите се в специалностите по изкуствата - 44 на сто от, следвани от тези от хуманитарните и социалните науки - 43 на сто; от математика и информатика -38 на сто. Най-ниски са те при занимаващите се с природните науки - 22 на сто, при медиците - 23 на сто, при инженерите - 24 на сто, при икономистите - 27 на сто. Тук също е налице паралел - най-големият процент студенти, отговорили, че в техните специалности има висока степен на разпространение на корупцията, са именно инженерите, подир тях - медиците и икономистите. В изследването е наблюдаван интересен феномен - дисперсия на корупционните практики по различни видове специалности: едни излизат начело по едни практики, други специалности - по други практики. Но в две специалности има постоянство в корупцията като принцип: медицина и педагогика...
Слабата чувствителност на пазара на труда към качеството на висшето образование бе посочена като съществена причина за корупцията, от която големият губещ са добрите студенти, мотивираните да получат знания и да търсят реализация.


Автор: вестник "АзБуки"

Go back BG Online