Цигарите, грехът признат само за богатите
() - 2002/4/25
За някои тютюнът е единствено средство за оцеляване в България за други това е “машинка за пари”, но какво точно ще случи с тази традиционна българска стока в много отношение вече не зависи от нас.

Няколко думи за световните играчи и световния пазар. Четири от цигарените корпорации влизат класацията на Fortune 500 (*най-големите 500 корпорации в света) - Philip Morris, Japan Tobacco, British American Tobacco и R. J. Reynolds Tobacco. Към голямата четворка могат да се добавят френско-испанската Altadis SA , английските Gallaher и Imperial Tobacco и шведската Swedish Match AB. Не бива да се забравят също големите държавните компании монополисти предимно в Азия като Китайската и Тайванската тютюневи компании. Самия пазар на цигари и тютюневи продукти се оценява днес на около 50 милиарда долара годишно.

Същевременно когото говорят за цигарената индустрия борсовите анализатори определят пазара като “свиващ се”. Основната причина за това е случващото се в Съединените щати. Докато след края на Втората световна война всеки втори американец е бил пушач, днес само един на четирима все още пуши. През 1999 г. броят на пушачите е намалял с още 10%. Нека кажем, че в днешно време няма такава световна индустрия, чиято съдба да не зависи от това, което се случва на американския пазар. А там поне до скоро нещата се развиваха много неблагоприятно за цигарения бизнес. След като десетилетия тютюневите гиганти не бяха губили съдебен процес нещата изведнъж се промениха. През 1998 г. най-големите цигарени компании трябваше да се съгласят на споразумение с 46 щата за обезщетения от 206 милиарда долара (след като вече се бяха договорили с 4 други щати за 40 милиарда). Очакваното успокоение за цигарената индустрия обаче не се състоя и появи се нова заплаха - индивидуалните искове. През юли съда във Флорида осъди 5-те най-големи цигарени компании да изплатят 143 млрд долара обезщетение на 850 хиляди жители на щата, засегнати от тютюнопушенето. Всъщност историята на това, което се случва днес в САЩ води началото си още от 60-те когато антицигарените активисти доказват връзката между пушено и раковите заболявания предизвиквайки първите законови ограничения за цигарената индустрия.

Въпреки че нещата не изглеждат толкова застрашително в Западна Европа и богатите азиатски държави от средата на 80-те години цигарените гиганти започват да мислят за своето спасение. То се осъществяват главно в две направления. Първото цигарените гиганти диверсифицират дейността си като купуват компании работещи в други индустрии (например, 40% от продажбите Филип Морис вече идват не от цигарения бизнес). Второто, увеличават продажбите си в страни където политиците не се интересуват от продължителността на живот на избирателите си.

За щастие на световните цигарените компании в началото на 90-те започва “освобождаването на Източна Европа от комунизма”, което осигурява нови 300 милиона потребители. Навлизането в Източна Европа се извършва на всяка цена и с всички средства. В “по-цивилизованите” централноевропейски пазари се купуват или строят фабрики в “по-малко цивилизованите” райони като – Балканите, Кавказ, Украйна и Русия се внася тотално. За последните 10 г. читателят на пресата от “нецивилизованите региони” може да открие какви ли не схеми - от фондове на ветераните, освободени от мита, до кораби с контрабандни цигари, разтоварващи в строго охранявани военни пристанища.

За България историята на навлизането на големите цигарени компании в Източна Европа е историята на загубата на пазари. Но докато събитията в бившите социалистически страни като че ли са предопределени, то за българския читател вероятно е по-интересно какво той е загубил в собствената си страна за да спечелят други. Според изчисления на “Коалиция 2000” контрабандата на цигари през 90-те години в някои периоди достига почти 50% от стойността на продаваните цигари. В тези условията болшинството от “посветените в цигарения бизнес определят тютюневата индустрия в България като фалирала. За късмет на “Булгартабак” започва периода на икономическите кризи и първо 1994 г, а след това и 1996-1997 г. българинът все по-решително “избира българското”, спасявайки едно от малкото си достъпни удоволствия. В този план може да се каже, че след 1997 г. световните цигарени марки вече не могат да си върнат старите си пазарни позиции. Делът им спада до 14-15% в стойностно изражение и 4-5% в натура. “Победата” на евтините български цигари не отменя въпроса колко са реалните загуби страната. Не по-малко важен въпрос е колко са спечелили големите цигарени корпорации. Според оценките на “Коалиция 2000” през периода 1990-2000 г. пазара на цигари се е движил между 300 и 350 милиона долара годишно. Ако сумираме тази цифра за 10 години и извадим продажбите на Булгартабак за този период ще получим цифра надхвърляща 1 милиард долара. Въпросът за големината на загубата от внос на цигари е интересен поради факта, че точно в настоящия момент администрацията на Европейския съюз повдигна обвинения за контрабанда срещу някои от най-големите цигарени корпорации. От лятото в Ню Йорк 26 колумбийски регионални администрации съдят БАТ и Филип Морис за “подкрепа на контрабандата с цигари в тяхната страна от края на 70-те години.

За нас, контрабандата на цигари до този момент се свързва единствено “корумпираните митничари” и кредитните милионери. Реалистично погледнато, обаче няма стока за 100-150 милиона долара годишно, която да се пренася от едри и дребни контрабандисти без помощта на производителя. Според експерти по корпоративни финанси не е възможно продажби за 100 милиона долара годишно да не се калкулират при положение, че недостига с 2-3 цента на разпределяните дивиденти води до значителни сътресение в борсовата цена на съответната компания. Съществуват също не малко преки и косвени факти за “контрабанда на корпорациите”, на която средният български гражданин стана потребител и свидетел. Добра илюстрация в това отношение са рекламните бюджети на големите цигарени корпорации изразходвани в България. При годишен официален внос на цигари от неколкостотин долара(!) бюджетите за реклама на съответните големи цигарени компании в страната достигат до няколко милиона долара. “Следи” за подкрепата на контрабандата могат да се намерят не само в рекламната дейност. Съществуват значим брои служители в търговски и транспортни фирми, които са свидетели на сериозни и съзнателни нарушения правени в сраната и извън нея за да се “напълнят” контрабандните канали. Не трудно да се открият и интересни данни за логистичната и финансова подкрепа от страна на цигарените гиганти в почти всички региони на Балканите.

Какво е състоянието сега? Както бе посочено след “златните години” днес обемите не са така внушителни, но българския пушач продължава да консумира луксозни вносни цигари за 40-50 милиона долара годишно. Според оценки на “Коалиция 2000” през 1998 и 1999 г. процента на законния внос се е движил между 10 и 15%. Но най-забележителното за периода след 1998 г. е очерта още един нов аспект на контрабандата на цигари – “превръщането на българските контрабандни канали в общоевропейски”! Поради високите мита и акцизи на цигарите в Западна Европа добре разработените български канали получиха невероятни възможности за гигантски печалби. И към Западно Европейските пазари потеглиха десетки тирове с цигари, които никога не са влизали в България.... И тук там ги ловят... Според експертни оценки, печалбата от контрабанда на ТИР с цигари за Западна Европа се движи между 300 и 900 хил.долара.


Може ли българската държава да спечели срещу цигарени империи след засягане на интересите на богатите държави?

По наше мнение днес големите цигарени компании са поставени пред не лекия въпрос, “искат ли да купят Булгартабак”. Проблема е, че в Булгартабак има 9 завода в страната и 5 извън нея. В допълнения в страната има региони, за които тютюна е единственото препитание. За да се задоволят обаче нуждите на страната са достатъчни един максимум два завода, а по-евтина суровина има на доста места по-света .

Днес Големите цигарени корпорации попадат в сложно положени те изстискващи печалбата си до последна капка. В САЩ например през 1999 г. средно за един пакет струващ 2,35 долара, 75 цента отиват за плащания по цигарените процеси. В резултат на това средната цигарена печалба спадна от 33.8% през 1996 на 10% сега. Следователно единствения път е високи марджин извън САЩ. Последния театър, които големите цигарени компании разиграват с покупката на Булгартабак показва, че те нямат намерение да правят благотворителност в България. Максимума на които могат да се съгласят е да платят образованието и намерят робата на няколко ключови деца.

За да завършим оптимистично, нека си пофантазираме, че в страната има честни и образовани политици. Те просто събират това, което има тук и сага за контрабандата по посока Западна Европа. Показват се на богатите засегнатия им интерес и се търсят общи процеси. Но реалистичния край е не, че лошите губят, а доброто побеждава. Печелившия край е България се договаря, че не съди цигарените гиганти, а в замяна на това получава добра сума и ангажименти за Булгартабак плюс инвестиции в хранителната индустрия.


Иронично е, че въпреки борбата си срещу тютюнопушенето, американското правителство субсидира на тютюнопроизводителите в страната.

Go back BG Online